Тривайз отстъпи крачка назад.
— Опасявам се, че не, Бандър.
Соларианецът изглеждаше развеселен.
— Попитах само от учтивост. Изобщо нямам необходимост да питам.
Той протегна ръка и от десния кобур на Тривайз се появи неговият бластер, а от левия се надигна невронният му камшик. Съветникът посегна към оръжията, но усети собствените си ръце като опасани от стегнати еластични връзки. Пелорат и Блис, които понечиха да тръгнат напред, също разбраха, че са задържани от неизвестна сила.
Бандър им каза:
— Не се мъчете да се намесвате. Не можете. — Оръжията прелетяха до ръцете му и той внимателно ги огледа. — Това — рече, като повдигна бластера, — изглежда е микровълнов излъчвател, който произвежда топлина, и по този начин може да накара всяко съдържащо течности тяло да експлодира. Другото е по-фино и трябва да призная, не успявам от един поглед да разбера какво му е предназначението. Но тъй като ти не ми готвиш нищо лошо, нямаш нужда от оръжия. Ето сега изпразвам енергийното съдържание на зарядите им. Това ги прави безвредни, освен ако не решиш да използваш едното или другото като палка, но те предупреждавам, че са доста неудобни за тази цел.
Соларианецът пусна оръжията и те отново се понесоха във въздуха, този път обратно към Тривайз. Всяко се пъхна ловко в своя кобур.
Съветникът, който също се почувства освободен, веднага извади бластера, но нямаше никакъв смисъл да се опитва да го използва. Спусъкът висеше свободно и енергийният заряд очевидно бе напълно изчерпан. В същото състояние бе и невронният камшик.
Той погледна към Бандър, който с усмивка заяви:
— Ти си съвършено безпомощен, човеко от Външните светове. Ако поискам, мога също толкова лесно да унищожа твоя кораб и, разбира се, теб самия.
XI. ПОД ПОВЪРХНОСТТА
47
Тривайз почувства, че изстива. Опитвайки се да диша нормално, той се обърна към Блис.
Тя бе прегърнала с едната си ръка Пелорат през кръста, сякаш за да го зашити, и по всичко изглеждаше, че е съвсем спокойна. Геянката леко се усмихна и още по-незабележимо кимна с глава.
Тривайз се извърна към Бандър. Беше изтълкувал действията на Блис като признак за увереност и ужасно се надяваше, че е прав.
— Как го направи, Бандър? — мрачно попита той.
Другият се усмихна, явно в твърде добро настроение.
— Кажете ми, малки чуждоземци, вярвате ли във вълшебства? В магии?
— Не, не вярваме, малко соларианче — отсече Тривайз.
Блис го дръпна за ръкава и прошепна:
— Не го дразни. Той е опасен.
— Виждам, че е опасен — отвърна съветникът, като с мъка сдържаше гласа си. — Че направи тогава нещо, де.
С едва доловим шепот тя рече:
— Още не. Ще бъде по-малко опасен, ако се чувства сигурен.
Бандър не обърна никакво внимание на шепнещите си чуждоземци. Той небрежно им обърна гръб и роботите се отместиха, за да му сторят път.
Сетне погледна назад и лениво ги подкани с пръст.
— Елате с мен. И тримата. Ще ви разкажа една история, която може и да не ви е интересна, но пък интересува мен — и бавно продължи пътя си.
Известно време Тривайз остана на място, питайки се как е най-добре да постъпи. Блис обаче тръгна напред, а натискът на ръката й увлече и Пелорат. Най-подир и съветникът се размърда; алтернативата беше да остане насаме с роботите. Геянката весело каза:
— Ще бъде ли Бандър така добро да ни разкаже историята, която може да не ни заинтересува…
Бандър се обърна и съсредоточено се вгледа в Блис, като че ли за пръв път я забелязваше.
— Ти си женският получовек — рече то, — нали така? По-нищожната половина.
— По-малката половина, Бандър. Точно така.
— Значи тези двамата са мъжките получовеци?
— Да.
— Имаш ли вече дете, женска?
— Бандър, името ми е Блис. Все още нямам дете. Това е Тривайз. А това е Пел.
— И кой от тези двама мъжки ще ти помогне, когато ти дойде времето? Или и двамата? Или никой от тях?
— Пел ще ми помогне, Бандър.
Бандър веднага насочи вниманието си към Пелорат.
— Виждам, че косата ти е бяла.
— Бяла е — кимна историкът.
— Винаги ли е била с такъв цвят?
— Не, Бандър, побеля с годините.
— На колко години си?
— На петдесет и две — отвърна Пелорат и бързо добави: — Имам предвид стандартни галактически години.
Бандър продължаваше да върви (към отдалеченото си имение, реши Тривайз), но по-бавно. То каза:
— Не зная колко дълга е стандартната галактическа година, ала сигурно не се различава особено от нашата. И колко стар ще бъдеш, когато умреш, Пел?