— Не зная. Може би ще живея още тридесетина години.
— Значи осемдесет и две. С кратък живот и разделени на две. Не е за вярване и въпреки това моите далечни прародители са били като вас и са живели на Земята… Някои от тях обаче са я напуснали, за да основат нови светове около други звезди — чудесни светове, добре организирани и многобройни.
— Не многобройни — високо каза Тривайз. — Петдесет.
Бандър високомерно го изгледа. Погледът му вече не излъчваше толкова добро настроение.
— Тривайз. Така се наричаш.
— Цялото ми име е Голан Тривайз. Казвам, че космонитските светове са били петдесет. Нашите се броят с милиони.
— Тогава знаеш ли историята, която искам да ви разкажа? — меко попита Бандър.
— Ако е тази, че някога е имало петдесет космонитски свята, знаем я.
— Ние правим сметка не само за бройката, малки получовеко — рече Бандър. — Правим сметка и за качеството. Били са петдесет, но такива петдесет, че и всичките ви милиони не биха могли да направят един от тях. А Солария е била петдесетият и поради това най-добрият. Солария е била толкова по-напред от останалите космонитски светове, колкото те са били по-напред от Земята. Само ние, соларианците, сме разбрали как трябва да се живее животът. Ние не сме се скупчвали на стада или на ята, както са правели на Земята и на другите светове, дори и на другите космонитски светове. Ние сме живели всеки сам за себе си, с роботи за помощници и колкото пъти сме поисквали, сме се появявали по електронен път, но твърде рядко наистина, пред очите на другите. От много години не съм наблюдавал човешки същества така, както сега гледам вас, ала в края на краищата вие сте само получовеци и поради това вашето присъствие не ограничава свободата ми повече, отколкото би я ограничила някоя крава или робот. Все пак и ние някога сме били получовеци. Независимо колко сме усъвършенствали свободата си, независимо колко сме се развивали като самотни господари над безчетните роботи, волята ни никога не е била абсолютна. За да се получат малки, трябвало два индивида да си съдействат. Разбира се, било възможно да се вземат клетки сперма и клетки яйца, за да може оплодителният процес и последващият растеж на ембриона да стане изкуствено по автоматизиран начин. Възможно било детето да живее под грижите на роботите. Можело да се направи всичко, но получовеците не искали да се откажат от удоволствието, което съпровождало биологичното забременяване. В резултат се развивали перверзни емоционални привързаност и свободата изчезвала. Нали разбирате, че това е трябвало да се промени?
— Не, Бандър — рече Тривайз, — защото ние не мерим свободата по вашите стандарти.
— Така е, понеже вие не знаете какво е свобода. Вие винаги сте живели само на рояци и не сте познавали друго, освен да бъдете постоянно принуждавани — дори и за най-дребните неща — да подчинявате желанията си на чужди желания или, което е също тъй порочно, да прекарвате дните си в борба да принуждавате другите да подчиняват своите желания на вашите. Къде тук има място за свобода? Свободата е просто да живееш така, както искаш! Точно както ти искаш! Е, после дошло времето, когато земните хора започнали отново да се роят навън; техните прилепчиви тълпи отново изпълнили космоса с рояците си. Останалите космонити, дето не се скупчвали така на ята като земните хора, но все пак го правили, макар и в по-малка степен, се опитвали да се състезават с тях. Ние, соларианците, не сме се опитвали. Ние сме предвидели неизбежния провал на рояците. Преместили сме се под повърхността на планетата и сме прекъснали всички контакти с останалата част от Галактиката. Решили сме на всяка цена да останем такива, каквито сме. Разработили сме подходящи роботи и оръжия, за да защищаваме нашата привидно пуста повърхност и те са си свършили работата по достоен за възхищение начин. Корабите идвали и били унищожавани, така че постепенно спрели да идват. Планетата била сметната за опустошена и била забравена — точно както сме се надявали. Докато сме живели под земята, работели сме, за да решим проблемите си. Внимателно и деликатно сме пригодили гените си. Имали сме провали, но и успехи, и сме градили върху успехите. Това ни е отнело много векове, ала накрая сме станали цели човешки същества, въплъщаващи и мъжкия, и женския принцип в едно тяло, доставяйки сами на себе си пълно удоволсгвие по желание и произвеждайки, когато поискаме, оплодени яйца, които да се развиват под изкусните роботски грижи.
— Хермафродити — вметна Пелорат.
— Така ли се казва на вашия език? — попита Бандър. — Никога не съм чувал тази дума.