— Но какво следва от всичко туй, Бандър?
— Топлинният поток от топло към студено, който се изразява чрез втория закон на термодинамиката, може да се впрегне в работа.
— На теория — да, обаче слънчевата топлина е разсеяна, а топлината на планетарната повърхност е дори още по-разсеяна, пък мярката, с която топлината изтича от вътрешността е най-разсеяната от всички. Количеството на топлинния поток, дето може да се улови, вероятно няма да е в състояние да вдигне и камъче.
— Зависи от устройството, което ще използваш за тази цел — рече Бандър. — Нашият собствен инструмент е бил усъвършенстван хиляди години и е станал ни повече, ни по-малко част от мозъка ни.
То повдигна косата си от двете страни на главата, като оголи онази част от черепа, намираща се зад ушите.
Завъртя глава насам-натам и ясно се видя, че зад всяко ухо има издутина с размера и формата на тъпия край на кокоше яйце.
— Тази част от моя мозък и липсата й във вашите е онова, което създава разликата между соларианците и вас.
48
Тривайз току хвърляше по някой поглед към Блис, която като че изцяло се бе съсредоточила върху Бандър. Постепенно съветникът изпита увереност, че разбира какво става в момента.
Въпреки славословието на свободата си, Бандър явно не можеше да устои на предоставилата му се уникална възможност. Нямаше никакъв начин да беседва с роботите на основата на интелектуалното равенство, още по-малко пък — с животните. А да говори със своите съпланетяни за него би било твърде неприятно и комуникацията им щеше да е насилена.
Що се отнася до Тривайз, Блис и Пелорат, за Бандър те бяха получовеци, така че то не ги разглеждаше като по-голямо ограничение, отколкото би представлявал един робот или коза, ала интелектуално те му бяха равни (или почти равни) и възможността да говори с тях представляваше лукс, какъвто никога дотогава не бе изпитвал.
Нищо чудно, помисли си Тривайз, че то така си угажда. А Блис (тук бе дори двойно по-сигурен) насърчаваше процеса, като едва-едва подбутваше ума на соларианеца, за да го накара да жадува онова, което и без друго би искал да направи.
Вероятно тя действаше, водена от допускането, че ако говори достатъчно, Бандър може да им каже нещо полезно за Земята. На Тривайз това му се видя разумно, така че дори и обсъжданата тема да не го интересуваше особено, той се стараеше да поддържа разговора.
— Какво правят тези мозъчни дялове? — попита съветникът.
— Те са преобразуватели — отговори Бандър. — Задействат се от топлинния поток и го превръщат в механична енергия.
— Не мога да повярвам! Топлинният поток не е достатъчен.
— Малки получовеко, ти не мислиш. Ако соларианците бяха наблъскани един до друг и всеки се опитваше да го използва, тогава количеството му наистина нямаше да е достатъчно. Аз обаче имам над четиридесет хиляди квадратни километра, които са мои, само мои. Мога да събера топлинния поток от каквато си поискам част от тези километри, без някой да ми ги оспори, така че той ще е напълно достатъчен. Сега разбираш ли?
— Толкова ли е просто да събереш топлинен поток от една голяма област? Самото му концентриране изисква много енергия.
— Може би, но това аз не го усещам. Моите преобразувателни мозъчни дялове постоянно го концентрират, така че щом нещо трябва да се свърши, то бива свършено. Когато издърпах твоите оръжия във въздуха, определен обем от осветяваната от слънцето атмосфера предаваше част от излишната си топлина на обем от засенчената област и аз просто използвах слънчевата енергия целенасочено. Вместо обаче да прибягвам до механични или електронни устройства, имам невронно — то докосна нежно една от преобразувателните издутини, — което върши същото бързо, ефикасно, непрекъснато и без усилие.
— Невероятно! — промълви Пелорат.
— Въобще не е невероятно — възрази Бандър. — Помислете за деликатността на окото и ухото и как те превръщат малки количества фотони и въздушни трептения в информация. Туй също би ви се видяло невероятно, ако не се бяхте сблъсквали с него. Преобразувателните дялове не са по-сложни и дори не бихте им обърнали особено внимание, ако не ви бяха непознати.
— Какво всъщност правите с тези постоянно действащи преобразувателни дялове? — попита Тривайз.
— Управляваме света — отвърна Бандър. — Всеки робот в това огромно имение получава енергията си от мен или, по-скоро, от естествения топлинен поток. Когато роботът настройва някоя връзка или сече дърво, енергията се получава чрез ментално преобразуване — моето ментално преобразуване.