Пелорат прехапа устни.
— Сигурно ли си?
— Как може някой да е сигурен за каквото и да било по тези въпроси? — на свой ред попита Бандър. — Все пак не е за вярване, че един земянин би се осмелил да припари на Солария както и че Солария би позволила намесата му. Още по-невероятно е, че една соларианска жена — наистина тогава сме били само получовеци, но все пак — доброволно би напуснала този свят. Е, стига толкова, нека сега ви покажа дома си.
— Дома ти ли? — възкликна Блис и се огледа. — Не сме ли в дома ти?
— Ни най-малко — спокойно каза Бандър. — Това е чакалня, зала за срещи. Когато се налага, в нея се виждам с моите съпланетяни. Техните образи се появяват на тази стена или, ако са тримерни, в пространството пред нея. Естествено, след като залата е място за обществени срещи тя не може да е част от моя дом. Елате.
То тръгна напред, без, да се обърне, за да види дали са го последвали, но четирите робота също напуснаха ъглите си и Тривайз разбра, че ако той и неговите другари не го придружат спонтанно, те внимателно щяха да ги принудят да сторят това.
Двамата вече бяха станали на крака и съветникът прошепна на Блис:
— Ти караше ли го да продължава да говори?
Геянката стисна леко ръката му и кимна.
— И въпреки това бих искала да знам повече за неговите намерения — добави тя с нотка на загриженост в гласа си.
49
Тримата последваха Бандър. Роботите останаха на прилична дистанция, но присъствието им се усещаше като непрестанна заплаха.
Вървяха по един коридор и Тривайз унило промърмори:
— На тази планета няма нищо, дето ще ни е от полза за Земята. Сигурен съм. Просто още един вариант на радиоактивната легенда. — Той сви рамене. — Ще трябва да използваме и третите координати.
Пред тях се отвори врата, зад която се откриваше малко помещение. Бандър рече:
— Елате, получовеци. Искам да ви покажа как живеем.
— Радва се като дете на представлението — прошепна Тривайз. — А на мен така ми се иска да го цапардосам.
— Не се опитвай да се състезаваш по детинщини с него — отвърна Блис.
Бандър въведе и тримата в стаята. Последва ги и един от роботите. То отпрати другите и също влезе. Вратата зад него се затвори.
— Това е асансьор — заяви Пелорат, явно доволен от откритието си.
— Точно така — рече Бандър. — Откакто сме слезли под повърхността, никога не сме излизали истински. Нито пък го искаме, макар на мен понякога да ми е приятно да усещам слънчевата светлина. Облаците обаче и нощта на открито не ми харесват. Те ми дават усещането, че съм под земята, без всъщност наистина да съм, ако можете да схванете какво имам предвид. В известен смисъл това е познавателен дисонанс и аз го намирам за твърде неприятен.
— Земяните също са строили под повърхността на Земята — обади се Пелорат. — „Стоманени пещери“, тъй са наричали градовете си. По времето на старата империя и Трантор е бил изграден под повърхността, дори в още по-големи мащаби. А сега и на Компорелон строят така. Като се позамислиш, то си е обща тенденция.
— Това че получовеците се тълпят, а ние живеем под повърхността в изолирано великолепие, са две крайно различни неща — възрази Бандър.
— На Терминус жилищата са разположени на повърхността — каза Тривайз.
— И са обект на капризите на времето — контрира Бандър. — Много примитивно.
Асансьорът, след първоначалното чувство за по-ниска гравитация, което и бе издало на Пелорат предназначението му, не внушаваше никакво усещане за движение. Съветникът тъкмо бе започнал да се чуди докога ще се спускат, и ето че гравитацията се усили за кратко, а после вратата се отвори.
Пред тях се простираше претенциозно обзаведена стая. Беше слабо осветена, макар източникът на светлина да не се виждаше. Изглеждаше едва ли не тъй, сякаш самият въздух в нея свети.
Бандър вдигна пръст и на посоченото място светлината малко се усили. То започна да сочи тук и там и навсякъде се повтаряше същото. Сетне положи лявата си длан на един къс и дебел прът до вратата, а с дясната направи широк кръгов жест, така че цялата стая просветля като огряна от слънцето, но без никакво усещане за топлина.
Тривайз сви устни в гримаса и полугласно заяви:
— Този човек е шарлатанин.
— Не „този човек“ — остро реагира Бандър, — а „соларианец“. Не съм сигурен в значението на думата „шарлатанин“, но по тона на гласа съдя, че е оскърбителна.
Тривайз отвърна:
— Шарлатанин означава човек, който не е искрен, който използва разни ефекти, за да изглежда онова, което върши, по-внушително, отколкото е в действителност.