— Какво е това, Бандър? — попита съветникът.
— Фамилните погребални камери, Тривайз — отвърна то.
50
Пелорат любопитно се огледа.
— Предполагам, тук е заровена пепелта на твоите предци?
— Ако под „заровена“ — каза Бандър — имаш предвид затрупана с пръст, не си съвсем прав. Може и да сме под повърхността, но това е моето имение и пепелта е вътре в него, както впрочем сме и ние сега. На нашия език казваме, че пепелта е „закъщена“ — то се поколеба, сетне добави:
— „Къща“ е просто архаична дума за „имение“.
Тривайз се оглеждаше уж нехайно.
— Това ли са всичките ти прародители? Колко са били?
— Близо сто — отвърна Бандър, без да се опитва да скрие нотката на гордост в гласа си. — За да бъда точен, деветдесет и четири. Разбира се, най-ранните не са истински соларианци — в настоящия смисъл на думата. Те са били получовеци, мъжки и женски. Непосредствените им потомци са ги слагали в съседни урни. Аз, естествено, не влизам в техните камери. Твърде „срамотно“ е. Или поне такава е соларианската дума, защото галактическият й еквивалент не ми е известен. Може и да няма такъв.
— А филмите? — попита Блис. — Доколкото разбирам, това са прожекционни апарати.
— Дневници — поправи я Бандър, — историята на живота им. Сцени в любимите части от имението. Което означава, че те не умират в пълния смисъл на думата. Част от тях остава, а част от моята свобода е да се присъединявам към предците си, когато пожелая; стига да поискам, винаги бих могъл да гледам някой или друг отрязък от филм.
— Само не и срамотиите.
Очите на Бандър сякаш се хлъзнаха встрани.
— Не — призна то, — но в края на краищата всички имаме подобни прародители. Това е общо злощастие.
— Общо? Значи другите соларианци също притежават такива погребални камери? — попита Тривайз.
— О, да, всички, но моите са най-добрите, най-изпипаните и най-съвършено запазените.
— Ти вече приготвило ли си своята собствена погребална камера?
— Естествено. Тя е напълно изградена и обзаведена. Това беше първото ми задължение, когато наследих имението. И щом положат пепелта ми там — нека да си позволя малко поетичност, — моят наследник ще се заеме с изграждането на своята камера като негово първо задължение.
— А имаш ли наследник?
— Ще имам, когато му дойде времето. Все още съществуват огромни възможности за живот. Когато потрябва да напусна, ще има един израснал наследник, достатъчно зрял, за да се наслаждава на имението, и добре подготвен за преобразуване на енергията.
— Предполагам, че ще е твой потомък?
— О, да.
— Ами ако — започна Тривайз — се случи нещо нежелано? Може би дори на Солария стават катастрофи и нещастия. Какво ще последва, ако пепелта на някого бъде положена преждевременно, без да има наследник, който да заеме мястото му, или пък той не е достатъчно зрял, за да се наслаждава на имението?
— Това се случва рядко. В моя род само веднъж. Когато обаче стане такова нещо, трябва просто да си спомним, че има и други наследници, които чакат за други имения. Някои от тях са достатъчно зрели, за да наследяват и въпреки това имат родители, все още толкова млади, че са в състояние да произведат втори потомък и да продължат да живеят, докато и той стане достатъчно зрял. Някой от тези, както ги наричат, старо-млади наследници ще бъде определен да наследи моето имение.
— А кой ще го определи?
— Имаме управителен съвет и това е една от малкото му функции — да определя наследника в случай на преждевременно изпепеляване. Разбира се, всичко се прави по холовизията.
— Само че ако соларианците — намеси се Пелорат, — почти никога не се виждат един друг, откъде ще знаят, че някъде някой неочаквано — или очаквано, ако е там въпросът — е бил превърнат в пепел?
— Когато някой от нас бъде превърнат на пепел, цялата енергия в имението му секва. Ако няма наследник, който веднага да поеме работите, ненормалното положение бива забелязано и се предприемат коригиращи мерки. Уверявам ви, че обществената ни система работи твърде гладко.
Тривайз попита:
— Ще бъде ли възможно да видим някои от филмите, с които разполагаш?
Бандър сякаш застина от изумление, а сетне заяви:
— Единственото ти оправдание е твоето невежество. Това, което току-що каза, беше грубо и неприлично.
— Извинявам се — поклати глава Тривайз. — Не исках да се натрапвам, но нали вече ти обяснихме, че сме много заинтересовани да получим информация за Земята. Хрумна ми, че най-ранните филми, които имаш, би трябвало да са от времето преди тя да стане радиоактивна. Поради това е възможно в тях да се споменава за нея. Може би има и някои интересни подробности. Ние определено не искаме да пречим на уединението ти, но не е ли възможно ти самото да проучиш тези филми или, евентуално, да накараш някой робот, а после да ни предадеш, ако има подобна информация? Разбира се, стига да уважиш мотивите ни и да разбереш, че и ние ще положим всички усилия да уважим в замяна твоите чувства, би могло да ни позволиш и сами да ги прегледаме…