— Разбирам — вежливо промърмори Хардин.
Ама че научен метод! Нищо чудно, че Галактиката бързо се разпада.
— Да тръгваме, милорд — каза Пирен. — Мисля, че ще е по-добре да се връщаме.
Когато те вече излизаха от стаята, Хардин внезапно запита:
— Милорд, може ли да ви задам един въпрос?
Лорд Дорвин очарователно се усмихна и подчерта отговора си с изящно движение на ръката:
— Безспорно, мой скъпи приятелю. Ще се радвам много, ако мога да ви бъда полезен с нещо. Ако скромните ми познания могат да ви помогнат.
— Това не е от археологията, милорд.
— Не е?
— Не е. Работата е следната: миналата година до нас на Терминус дойде вестта за взрива на енергостанцията на планетата на Гама Андромеда. Но ние не знаем абсолютно никакви подробности. Не бихте ли могли да ми кажете какво се е случило там?
Устата на Пирен се изкриви.
— Учудва ме вашето желание да задавате на негова светлост ненужни въпроси.
— Няма нищо, доктор Пирен, — прекъсна го канцлерът. — Всичко е наред. Пък и за това почти няма какво да се каже. Енергостанцията експлодира, и това беше доста голяма катастрофа, знаете ли. Помня, че загинаха няколко милиона души и половината планета беше срината. Нашето правителство даже сериозно обмисля да обяви закон за ограничение върху използуването на атомната енергия — макар че това си е между нас, не е за публикация, разбирате ли.
— Разбирам — отговори Хардин — но поради каква причина се взриви станцията?
— Виждате ли, — безразлично отговори лорд Дорвин — кой може да знае? Тя започна да излиза от строя още преди няколко години и поправката и замяната на детайлите беше извършена много лошо. Така трудно е днес да се намерят хора, които наистина разбират от нашите енергийни системи.
И той със съжаление взе в ръка щипка тютюн.
— Вие разбирате ли, — каза Хардин — че независимите кралства по периферията съвсем са загубили технологията на атомната енергия?
— Наистина ли? Изобщо не съм учуден. Варварски планети… О, не, мой скъпи приятелю, не ги наричайте независими. Та това не е така, знаете ли. Договорите, които ние сме сключили с тях, напълно потвърждават това. Те признават суверенитета на Императора. Това, разбира се, им се налага, иначе ние няма да търгуваме с тях.
— Може би това е така, но им е предоставена много широка свобода на действие.
— Да, вие сте прав. Разумна свобода. Но това надали има голямо значение. За Императора ще бъде много по-добре, ако периферията се опира само на своите собствени ресурси, и всичко ще си остане както си е, повече или по-малко. Те не са ни нужни за нищо, знаете ли. Много, много варварски планети. Едва цивилизовани.
— Но преди те бяха цивилизовани. Анакреон беше една от найбогатите периферни провинции. Доколкото си спомням, небезуспешно го сравняваха със самата Вега.
— О, но Хардин, това беше преди столетия! Надали от това могат да се правят изводи. В старите велики дни всичко беше иначе. Сега вече не сме същите като някога, знаете ли. Виж ти, Хардин, вие сте настойчив момък. Нали казах, че не искам днес да се занимавам с работа. Доктор Пирен ме предупреждаваше за вас. Той казваше, че вие ще се опитате да ме объркате, но аз съм прекалено стара лисица за това. Да отложим работата за утре.
С това всичко свърши.
5.
Това беше второто заседание на Комитета, на което присъствуваше Хардин, ако, разбира се, не се броят тези неофициални беседи, които те имаха с лорд Дорвин. И въпреки това кметът ни най-малко не се съмняваше, че е минало едно, а може би две или три заседания, на които той някак си не беше получил покана.
Вероятно нямаше да бъде поканен и на това, ако не беше ултиматумът.
Във всеки случай това можеше да се нарече ултиматум, макар че вежливото писмо съдържаше множество най-приятелски думи за единството на двете планети.
Хардин внимателно попипа писмото. То започваше с пищни фрази и с приветствието: „От Негово Величество Краля на Анакреон до своя любезен приятел и брат доктор Люс Пирен, председател на Комитета по Енциклопедията на Първото Основание“ и завършваше с огромен, нагизден, многоцветен, дори твърде символичен печат.
Но въпреки всичко това беше ултиматум.
— Значи не ни остава особено много време — каза Хардин. — Само три месеца. Но и тези три, които вече имахме, не успяхме да ги използуваме за нищо. Това писмо ни дава една седмица. Какво ще правим?
Пирен развълнувано се намръщи.
— Трябва да има някакъв изход. След всичко това, което ни каза лорд Дорвин за отношението към нас на Императора и Империята, след неговите уверения е просто невероятно те да се решат на някакви крайности.