Хардин вдигна глава.
— Ясно. Вие, значи, сте информирали Краля на Анакреон за това, че вече имате силен защитник?
— Да, информирах го. След като доложих за своето намерение на Комитета и моето предложение беше гласувано единодушно.
— И кога се състоя гласуването?
Пирен отново се изпълни с достойнство.
— Струва ми се, че не съм длъжен да отговарям на вашите въпроси, кмете Хардин.
— Прекрасно. Не съм жизнено заинтересован от това. Просто по мое мнение вашата дипломатическа поща с цитирането на лорд Дорвин — тук той повдигна горната си устна, оозъбвайки се в усмивка, — е причината за това малко дружеско послание. В противен случай те щяха да изчакат още, макар че не мисля, че това щеше да помогне на Терминус, ако вземем предвид как е настроен Комитетът ви.
— Как ви се е удало да достигнете до такова забележително заключение? — попита Ят Фулхам.
— Съвсем просто. За това е нужно това, на което вие не обръщате ни най-малко внимание — здрав смисъл. Виждате ли, съществува една наука, известна под името символна логика, която позволява да се отдели от човешките думи всичкият ненужен боклук и да се извади голата истина.
— И какво от това? — попита Фулхам.
— Приложих я. Освен всичко друго я приложих към този документ. На мен това не ми е нужно, понеже аз великолепно разбирам за какво става дума, но ми се струва, че ще ми е по-лесно със символи, отколкото с думи да обясня съдържанието на този документ на петима учени-физици, тоест на вас.
Хардин измъкна няколко листа хартия от папката, лежаща под ръката му, и ги подреди.
— Между другото, това е направено не от мен — каза той. — Под този анализ се е подписал Мюлер Холк от отдела по логика, както можете да видите.
Пирен се наведе над масата, за да разгледа по-добре документите, и Хардин продължи:
— Писмото от Анакреон беше, естествено, проста задача, тъй като хората, които са го писали, са по-скоро хора на делото, отколкото на думите. В него ясно, макар и не съвсем квалифицирано е изказано само едно твърдение, ако следим символите, а в думи то се превежда грубо по следния начин:
— Или вие до една седмица ще ни дадете това, което искаме, или ще ви пратим по дяволите и пак ще си го вземем.
Докато петимата членове разглеждаха редовете символи, настана тишина, а след това Пирен седна в креслото си и неуверено се изкашля.
— Какъв изход виждате, доктор Пирен? — попита Хардин.
— Изглежда, никакъв.
— Прекрасно.
Хардин събра листовете.
— Сега виждате пред себе си копие от договора между Империята и Анакреон, договор, между другото, подписан по поръчение на Императора от същия този лорд Дорвин, който беше тук миналата седмица. До договора можете да видите символния му анализ.
Договорът представляваше пет страници ситен шрифт, а анализът заемаше само половин лист.
— Както виждате, господа, примерно около деветдесет процента от договора е отпаднал от анализа като пълна безсмислица, а всичко важно може да се напише по следния доволно интересен начин: 1. Задължения на Анакреон по отношение на Империята: никакви! 2. Власт на Империята над Анакреон: никаква!
И отново всичките петима внимателно следяха доводите, щателно сверявайки ги с договора, и когато те се откъснаха от листовете, Пирен обезпокоено заяви:
— Изглежда всичко е вярно.
— В такъв случай вие признавате, че този договор е ни повече, ни по-малко декларация за пълната независимост на Анакреон и признаване на този статут от Императора?
— Струва ми се, че да.
— И вие предполагате, че Анакреон не разбира това и не иска да подсили своята позиция на независимост — така че естествено се стреми да не обръща ни най-малко внимание дори на намека, че Империята може да ги заплашва с нещо? Особено когато е напълно очевидно, че Империята е безпомощна и не може да изпълни нито една от заплахите си, тъй като в противен случай те никога нямаше да получат независимост.
— Но тогава — прекъсна го Сат, — как кметът Хардин се отнася към уверенията на лорд Дорвин, че Империята ще ни окаже поддръжка? Неговите гаранции бяха… — Той сви рамене. — Те бяха удовлетворени.
Хардин се облегна в креслото.
— Знаете ли, това е най-интересното от всичко, което става. Признавам си, че когато видях негова светлост, реших, че той е едно глупаво магаре, но в края на кращата се изясни, че той е великолепен дипломат и е изключително умен. Поех риска да запиша на лента всички негови думи.
Раздадоха се протестиращи викове и Пирен в ужас отвори уста.