Фара дойде на себе си пръв.
— Мистичната философия не може да ни помогне в нашата работа. Нека да говорим конкретно. Отричате ли вие, че Хари Селдън лесно е разработил историческата тенденция на бъдещето, прилагайки прости методи на психологията?
— Не, разбира се, че не! — изкрещя Хардин. — Но не можем да разчитаме на него да ги реши. В най-добрия случай той е могъл да ни посочи проблема, но ако той има решение, ние сме длъжни да го разработим сами. Той не може да го направи заради нас.
Внезапно заговори Фулхам.
— Какво имате предвид — да ни посочи проблема? Ние вече го знаем.
Хардин рязко се обърна към него.
— Така ли мислите? Вие мислите, че проблемът с Анакреон е единственият, са който се е грижел Хари Селдън? Аз не съм съгласен. Казвам ви, господа, нито един от вас няма ни най-малка представа за това какво става всъщност.
— Освен, разбира се, вас? — враждебно попита Пирен.
— Мисля, че да.
Хардин скочи на крака и запрати креслото настрани.
— Ако в целия този проблем има дори едно определено нещо, то това е, че става нещо непонятно. Ситуацията не се ограниава само с този проблем, тя е много по-сложна, отколкото можем да си представим. Задайте си следния въпрос: защо се получи така, че сред първите жители на Основанието нямаше нито един първокласен психолог, с изключение на Бор Алурин? А той извънредно щателно пазеше учениците си от това да научат прекалено много и ги учеше само на основни неща.
Последва кратка пауза, а след това Фара запита:
— Добре. Защо?
— Може би защото психологът би могъл да се ориентира в ситуацията и да разбере кое какво е и да направи това по-бързо, отколкото би се искало на Хари Селдън? А така ние през цялото време се движим в тъмнина, виждайки само проблясъци истина, не повече. А това е именно това, което е искал Хари Селдън.
Той рязко се разсмя.
— Довиждане, господа!
И излезе от стаята.
6.
Кметът Хардин дъвчеше края на пурата си. Тя отдавна беше изгаснала, но той се беше замислил дълбоко и нищо не забелязваше. Не беше спал предишната нощ и в ума му се въртеше мислта, че ще му се наложи да не спи и следващата. Личеше си по очите му.
Той уморено каза
— Готово ли е всичко?
— Мисля, че да.
Йохан Ли подпря брада на ръката си.
— Харесва ли ви това?
— Не е лошо. Всичко следва да се направи нагло, разбирате ли? Не трябва да има никакви колебания, не трябва да им дадем време да схванат положението на нещата. Когато ще заповядваме ние, правете го така, като че ли сте родени затова и ви се подчиняват просто по навик. В това е цялата същност на преврата.
— Ако Комитетът даже се разколебае…
— Комитетът? Можете да не му обръщате внимание. Вдругиден значението му за ставащото на Терминус няма да срува и пукнат грош.
Ли бавно кимна.
— Все пак е странно, че те нищо не правят, за да ни спрат. Вие сам казвахте, че те подозират нещо.
— Само Фара. Понякога той ме кара да нервнича. А Пирен ме подозира от момента на избирането ми. Но работата е там, че те никога не са могли да разбират какво какво е в действителност. Те признават само авторитетите. Те са уверени, че Императорът, само защото е Император, е всемогъщ. И смятат, че Комитетът, само защото това е Комитет, действуващ в името на Императора, не може да се окаже в положение, когато няма да може да отдава заповеди. Тази им неспособност да разберат възможността за заговор е най-добрият ни съюзник.
Той тежко се надигна от креслото и тръгна към умивалника.
— Те са нелоши момчета, Ли, когато не се занимават с нищо друго, освен със своята Енциклопедия, и ние ще следим за в бъдеще те да се занимават само с нея. Те са абсолютно безпомощни, когато става дума за управляването на Терминус. А сега вървете и дайте пара на работата. Искам да остана сам.
Той седна на ъгъла на масата и се загледа в чашката с вода.
Велики космосе! Да можеше и да усеща тази увереност, с която говореше! Флотът на Анакреон трябваше да пристигне след два дни, а с какво разполагаше той освен желания и полудогадки за това към какво се е стремил Хари Селдън през всичките тези петдесет години. Та той не беше дори и най-обикновен психолог, а просто учениче, опитващо се да разбере най-великия ум на века.
Ако Фара беше прав, ако целият проблем беше само в Анакреон, ако Хари Селдън е бил наистина заинтересован само от създаването на Енциклопедията… тогава на каква цена той ще спечели подготвяния преврат?
Той сви рамене и отпи вода.
7.
В помещението, където беше сейфът, имаше доста повече от шест стола, като че ли се е очаквало, че ще дойдат доста хора. Хардин забеляза това, замисли се и скромно седна в ъгъла, по-далече от останалите.