Членовете на Комитета изобщо не възразиха срещу това. Те разговаряха помежду си шепнешком и до Хардин отначало достигаха отделни думи, след това те започнаха да си шушукат още по-тихо. Измежду тях само Фара изглеждаше относително спокоен. Той беше извадил часовника си и мрачно следеше стрелките.
Хардин също погледна първо часовника, а после стъкления куб, абсолютно празен и заемащ половината стая. Това беше единственият непривичен момент в обстановката, тъй като по нищо друго не личеше, че някъде миниатюрна частичка радий отмерва секундите, оставащи до точния момент, когато ще щракне тумблер, ще се свърже верига и…
Светлината помръкна! Тя не угасна съвсем, остана слабият жълт отблясък на лампите, но това стана с такава бързина, че Хардин подскочи на стола си. Той изумено погледна лампите, висящи на тавана в старинни старомодни обковки, и когато отново премести погледа си, стъкленият куб вече не беше празен.
В него имаше фигура — фигура в стол за инвалиди!
Няколко секунди човекът мълчеше, но после затвори книгата, която лежеше на коленете му и бавно почна да я върти между пръстите си. След това той се усмихна и сякаш цялото му лице оживя.
Фигурата каза:
— Аз съм Хари Селдън.
Гласът му беше стар и мек.
Хардин усети, че се е приготвил да стане от стола и да се представи.
Гласът продължаваше, без да бърза:
— Както виждате, прикован съм към това кресло и не мога да стана, за да ви приветствувам. Вашите баби и дядовци отлетяха на Терминус само преди няколко месеца по моето време и оттогава ме удари доста неприятен паралич. Аз не мога да ви видя, така че, както разбирате, не мога и да ви приветствувам истински. Не зная дори колко души сте тук, така че днешната ни среща не бива да има формален характер. Ако някой от вас стои прав, седнете, ако обичате, и ако някой от вас иска да пуши, също не възразявам.
От устните му се откъсна тих смях.
— Пък и защо да възразявам? Мен ме няма тук.
Ръката на Хардин се протегна към пурите, но той се овладя и продължи да слуша.
Хари Селдън остави книгата настрани, като че ли на маса до себе си, и когато върна ръката си в предишното положение, книгата изчезна.
Селдън отново заговори.
— Минали са петдесет години, откакто беше създадено Основанието, петдесет години, в течение на които членовете на Основанието оставаха в неведение над какво в действителност работят. Беше необходимо да има такова неведение, но сега тази необходимост свърши.
Като начало ще ви кажа: Енциклопедията на Основанието — това е лъжа, и тя винаги е била такава!
Зад Хардин заскърцаха столове и се раздадоха няколко приглушени възклицания, но той не се обърна.
Хари Селдън, разбира се, не чуваше това. Той продължи:
— Това е лъжа в смисъл че на мен и на моите колеги ни е напълно безразлично ще излезе ли дори един том от Енциклопедията. Тя изигра своята роля. С нейна помощ ние спечелихме Имперската Харта, привлякохме сто хиляди души, необходими за нашия план и дадохме на тези хора работа, докато през това време събитията се развиваха и никой от тях не можеше вече да се върне назад.
Всичките тези петдесет години, през които вие сте работили върху безсмислица, няма смисъл да смекчаваме изразите, не ви дават сега възможност да отстъпвате, и вие нямате друг изход, освен да продължите да работите, но вече над доста по-сложен проект, който представляваше и представлява част от нашия план.
Ние ви разположихме на такава планета и в такова време, че през петдесет години да възниква положение, в което да нямате свобода на избор. От настоящия момент и в течение на следващите векове пътят, по който ще вървите напред е неизбежен. Често вие ще се намирате пред лицето на кризис, както сега се намирате пред първия от тях, и всеки път свободата на избора ви ще бъде ограничена по такъв начин, че ще имате само един избор, един път.
Това е този път, който разработи нашата психология, и не без причини.
В течение на векове галактическата цивилизация загниваше и се разпадаше, макар че единици разбираха това. Но сега, накрая, Периферията се отцепва от Империята, и политическото единство на последната е разколебано. И една от тези петдесет години, които вече са минали, историкът от бъдещето ще отбележи с червена линия и ще каже: „Тогава е станало падането на Галактическата Империя“.
И той ще бъде прав, макар че това надали ще го разберат, преди да изтекат няколко столетия.
А след Падането неизбежно ще настъпи период на варварство, период, който по изчисленията на психоисториците трябва в нормални обстоятелства да продължи тридесет хиляди години. Ние не можем да спрем Падането. Пък и не искаме, защото културата на Империята е изгубила цялата си жизненост, изгубила е цената, която имаше. Но ние можем да намалим периода на варварство и анархия — да го намалим на само хиляда години.