Ние не можем да ви кажем по какъв начин ще стане това, както преди петдесет години не можехме да ви кажем истината за Основанието. Ако вие знаете предварително как искаме да съкратим този период на анархия, планът ни може да се окаже неуспешен, както би се оказал неуспешен, ако вие бяхте разбрали по-рано, че Енцклопедията — това е измама, защото това знание щеше да разшири свободата ви на действие, и общият брой на променливите в управлението ще превиши този, който сме в състояни да изчислим.
Но вие няма и да узнаете, защото на Терминус няма психолози и никога не е имало, освен Алурин, а той беше един от нас.
Но едно мога да ви кажа: както Терминус, така и неговият съратник — Основанието, разположено на другия край на Галактиката, са наченки на бъдещата Втора Галактическа Империя. Сегашният ви пръв кризис ще изправи Терминус на този път.
Впрочем, това е много прост кризис, много по-прост от тези, които тепърве ви предстоят. Казано с прости думи, той се състои в следното: вашата планета внезапно е отрязана от все още цивилизованите центрове на Галактиката и е заплашена от силните си съседи. Вие сте неголям свят на учени, обкръжен от все по-бързо разпространяващото се варварство. Вие сте островчена атомна енергия в океан от енергии много по-примитивни, но вие сте безпомощни, защото на вашата планета изобщо няма метали.
Сега вие можете сами да видите, че сте изправени пред твърда необходимост, и че действието ви е наложено. Природата на това действие, а следователно и решението на вашата дилема, е безспорно очевидно!
Образът на Хари Селдън се протегна настрани, и книгата отново се появи в ръката му. Той я отвори и каза:
— Но колкото и тежко да ви е в бъдещето, запомнете и предайте на вашите потомци, че пътят е избран, и че в края му ви чака нова и велика Империя!
Очите му се насочиха към книгата и той внезапно изчезна. Светлината в стаята отново светна равномерно и ярко.
Хардин се обърна и видя, че към него с трагичен израз в очите и треперещи устни гледа Пирен.
Гласът на председателя беше твърд, но безжизнен:
— Оказа се, че вие бяхте прав. Ако се срещнете с нас довечера в шест, Комитетът ще се проконсултира с вас какво да правим понататък.
Те му стиснаха ръка един след друг и излязоха от стаята. Те бяха искрени, тези учени, които не можеха да не признаят грешката си, но за тях всичко вече беше късно.
Той погледна часовника си. Всичко вече трябваше да и свършило. Хората на Ли бяха заели всички важни пунктове и Комитетът вече не издаваше разпореждания.
Първите кораби от космическия флот на Анакреон трябваше да пристигнат утре, но и тук всичко беше наред. След шест месеца и те също вече нямаше да издават разпореждания.
Както каза Селдън и както се досети Хардин още същия ден, когато Родрик призна, че те нямат атомна енергия, решението на първия кризис беше очевидно. Дяволски очевидно!
ЧАСТ III.
КМЕТОВЕ
1.
ЧЕТИРИТЕ КРАЛСТВА… — Название, дадено на тези области от провинцията Анакреон, които се отцепили от Първата Империя през ранните години на Ерата на Основанието, за да организират независими и недълговечни кралства. Най-голямото и могъщо от тях бил Анакреон, който…
…Несъмнено най-интересният момент от историята на тези четири кралства е странният обществен строй, който им и бил наложен по времето на административното управление на Салвор Хардин…
Делегация!
От това, че Салвор Хардин видя, че те идват, не му стана полеко. Напротив, той се почувствува още по-ядосан.
Йохан Ли предлагаше решителни мерки.
— Не разбирам, Хардин, — каза той — защо губим време. Те не моат нищо да направят до следващите избори, поне законно, и това ни дава една година. Прати ги по дяволите.
Хардин сви устни.
— Ли, ти никога на нищо няма да се научиш. За тези четиридесет години, през които те познавам, ти така и не се научи на великото изкуство да се прокрадваш в гръб на противника.
— Това не е моят метод на схватка — промърмори Ли.
— Да, зная. Навярно затова ти си този единствен човек, на когото имам доверие.
Той замълча и се протегна за нова пура.
— Ние изминахме дълъг път, Ли, откакто устроихме преврат и свалихме Енциклопедистите преди много години. Аз остарявам. Вече съм на шейсет и две. Ти мислил ли си някога за това как бързо отлетяха тези тридесет години?