Ли изхъмка.
— Аз не се чувствувам стар, а съм вече на шейсет и шест.
— Да, но аз нямам твоето храносмилане.
Хардин лениво дръпна от пурата. Той отдавна вече беше престанал да мечтае за чудесния мек тютюн на Вега от неговата младост. Дните, когато Терминус търгуваше с всяка област на Галактическата Империя, потънаха в Лета. Там, накъдето и самата Галактическа Империя се насочваше бавно, но сигурно. Той се замисли кой ли е сега новият Император, ако, разбира се, такъв изобщо имаше, ако самата Империя още съществуваше. Велики космосе! Вече цели тридесет години, откакто комуникациите тук, на края на Галактиката бяха прекъснати, целият свят за Терминус се състоеше от него самия и от четирите съседни кралства.
Колко ниско беше паднало предишното величие. Кралства! В добрите стари времена те бяха протекторати, и всички те бяха части от една и съща провинция, коята беше само част от сектор, който на свой ред беше част от квадрант, който пък беше част от всеобхватната Галактическа Империя. А сега, когато Империята изгуби контол над отдалечените участъци от Галактиката, тези малки отделни групички планети станаха кралства, със свои крале и дворяни, подобни на героите от космическите опери, и глупави безполезни войни, и живот, възцарил се сред руини.
Упадък на цивилизацията. Загуба на атомната енергия. Наука, останала само мит — докато на сцената не се появи Основанието. Основанието, което Хари Селдън е организирал тук, на Терминус, именно с тази цел.
Ли стоеше до прозореца. Гласът му се намеси в тайните мисли на Хардин.
— Те пристигнаха, — каза той — в спортен автомобил последен модел. Тези сукалчета.
Той направи няколко неуверени движения към вратата, след това погледна към Хардин.
Последният се усмихна и махна с ръка.
— Заповядах да ги доведат при мен.
— Тук? Защо? Ти ще ги накараш да се смятат за кой знае какво.
— Защо да изпълнявам всичките тези процедури около приема при кмета? Вече съм твърде стар за формалности. И, освен това, ласкателството е твърде полезно, когато имаш работа с младежи, особено когато това не те обвързва с нищо.
Той намигна.
— Сядай, Ли, и ми окажи морална поддръжка. Тя ще ми е много нужна покрай младия Сермак.
— Сермак — тежко каза Ли — е опасен. Той има последователи, Хардин, така че не го недооценявай.
— Недооценявал ли съм някога някого?
— Тогава подпиши заповед за арестуването му. Причината можеш да измислиш по-късно.
Хардин не обърна внимание на този последен съвет.
— А ето ги и тях, Ли.
В отговор на сигнала той натисна един педал под масата и вратата се отвори.
Те влязоха, делегация от четирима души, и Хардин с вежлив жест ги покани да седнат в креслата, разполагащи се като полукръг около масата. Те се поклониха и зачакаха кметът да заговори пръв.
Хардин отвори причудливо извития сребърен капак на табакерата, която принадлежеше на Джорд Фара от стария Комитет в далечните и отдавна отминали времена на Енциклопедистите. Това беше оригинална имперска табакера от Сантания, макар че пурите, които сега лежаха в нея, бяха местни. Един след друг, много тържествено, всичките четирима си взеха пури и ги запалиха, като че ли изпълняваха ритуал.
Сеф Сермак беше вторият отдясно, най-младият от всички и най-интересният. Рижите му мустаци бяха акуратно подстригани, а очите с неопределен цвят — дълбоко хлътнали. Останалите трима членове на делегацията Хардин веднага изключи от сметките — те явно не умееха да мислят сами. Той съсредоточи всичките си мисли към Сермак, който още при първото си избиране в Градския съвет успя да обърне всичко надолу с главата, и то не веднъж, и се обърна именно към него.
— Особено много исках да видя вас, като член на Съвета, още от вашата прекрасна реч миналия месец. Нападките ви върху външната политика на правителството бяха доста удачни и обмислени.
Погледът на Сермак стана още по-твърд.
— Вашият интерес ми прави чест. Не зная бяха ли удачни нападките ми или не, но безусловно бяха справедливи.
— Възможно е! Никой няма да ви отнеме мнението ви. Макар че вие още сте твърде млад.
— В това са виновни всички хора за определен период от време. — сухо отговори Сермак. — Когато вие сте станали кмет на този град сте били две години по-млад, отколкото аз сега.
Хардин се усмихна вътрешно. Сукалчето се оказа костелив орех. На глас каза:
— Разбрах, че вие сте дошли да обсъдим същата тази външна политика, която така ви дразнеше на заседанията на Съвета. Упълномощен ли сте да водите преговорите или ще ми се наложи да изслушвам и тримата ви колеги, всеки поотделно?