Те размениха бързи погледи, понятни единствено на тях.
— Ще говоря от името на народа на Терминус, — намръщено отговори Сермак, — на народа, който вече не може вече да се доверява на представителите си, заседаващи в бездействуващия орган, който се нарича Съвет.
— Ясно. Какво пък, говорете!
— Всичко е много просто, господин кмете. Ние не сме удовлетворени…
— Под „ние“ вие подразбирате народа, така ли?
Сермак враждебно изгледа Хардин, усещайки капана, и студено отговори:
— Доколкото ми е известно, болшинството избиратели на Терминус споделят възгледите ми. Това устройва ли ви?
— По принцип такова твърдение изисква доказателства, но това няма значение. Продължавайте. Вие сте неудовлетворени.
— Да, ние сме неудовлетворени от политиката, която вече тридесет години оставя Терминус беззащитен срещу неизбежното нападение отвън.
— Ясно. А изводите? Продължавайте, продължавайте.
— Радвам се, че сте съгласни. А изводите са, че ние организираме нова политическа партия, която ще защищава настоящите нужди на Терминус, а не мистичният „манифест“ на бъдещата Империя. Имаме намерение да изхвърлим вас и вашата клика безделници от Градския Съвет, и то колкото се може по-скоро.
— Ако не? Виждате ли, в такива случаи винаги казват „Ако не…“
— Не и в този случай. Освен ако сами не си подадете оставката. Не ви моля да промените политическите си възгледи, все едно, няма да ви повярвам никога. Вашите обещания не струват нищо. Единственото, на което сме съгласни, е да се махнете.
— Понятно.
Хардин скръсти крака, и, накланяйки креслото назад, започна да се люлее в него.
— Това е вашият ултиматум. Много ми е приятно, че ме предупредихте, благодаря ви. Виждате ли, аз все пак мисля, че няма да му обърна абсолютно никакво внимание.
— Не мислете, че това е предупреждение, господин кмет. Това е обявяване на нашите принципи и обявяване на война. Новата партия вече е сформирана и ще започне да действува от утре. Нямаме нито възможност, нито желание да правим компромиси, и, честно казано, само благодарение на миналите ви заслуги решихме да ви предложим лек изход от положението. Лично аз никога не бих повярвал, че ще го приемете, но поне съвестта ми е чиста. Следващите избори ще ви покажат и на думи, и на дело, че оставката ви е необходима.
Той се надигна от креслото и кимна на останалите.
Хардин вдигна ръка.
— Почакайте! Седнете!
Сеф Сермак отново седна с горд и независим вид, и Хардин вътрешно се усмихна, без да променя непроницаемия си израз. Въпреки думите си, той очакваше предложения… предложения…
— Можете ли точно да формулирате какви точно изменения желаете във външната политикка? Може би искате да нападнем Четирите Кралства веднага и всичките едновременно?
— Не съм правил такова предложение, гоосподин кмет. Ние просто предлагаме незабавно да бъдат предотвратени разните там умиротворявания. През цялото ви управление вие провеждахте политика на научна помощ на кралствата. Дадохте им атомна енергия. Помогнахте им отново да построят атомни енергостанции на териториите си. Основахте там болници, химически лаборатории и заводи.
— Е? И какви са вашите предложения?
— Вие направихте това само за да не ни нападнат. Подкупвайки ги с помощ, вие се правехте на глупак в колосалната игра на шантаж и им позволихте да изстискват Терминус като гъба, и в резултат ние сега се намираме във властта на варварите.
— По какъв начин?
— Защото им дадохте енергия, дадохте им оръжие, практически ги оборудвахте със звездолети. Те станаха неизмеримо по-силни, отколкото преди тридесет години. Изискванията им растат, а имайки ново оръжие, те неизбежно ще поискат да удовлетворят всичките си изисквания веднага, и насилствено ще завладеят Терминус. Нима шантажът не свършва именно по такъв начин?
— И какви са вашите средства?
— Незабавно да се прекратят всичките подкупи, докато това все още е възможно. Да се хвърлят всички усилия за укрепването на самия Терминус, най-напред за отразяване на атаки!
Хардин наблюдаваше светлите мустаци на младия човек с почти болезнен интерес. Очевидно той се чувствуваше уверен в себе си, иначе не би казал толкова много. Нямаше никакво съмнение, че тези негови мисли имаха поддръжка от много голяма част от населението, прекалено голяма.
Гласът му с нищо не издаваше налегналите го мисли, беше безстрастен.
— Това ли е всичко?
— Засега да.
— В такъв случай забелязали ли сте плаката, който виси на стената зад мен? Прочетете го, ако не ви затруднява!
Устните на Сермак се изкривиха.