— Там е написано: „Насилието е последното убежище на безпомощния“. Това е старческа доктрина, господин кмет.
— Аз я приложих като млад човек, господин член на Съвета, и то успешно. Вие тогава още сте били твърде заети със собственото си раждане, но може би сте учили по нещо за това в училище.
Той внимателно огледа Сермак и продължи с равномерен глас:
— Когато Хари Селдън е създал на тази планета Основанието с лъжливата цел да пишем Енциклопедията, ние в течение на петдесет години сме се занимавали с ненужна работа, преди да разберем какво той е искал всъщност. По това време вече почти беше късно. Когато комуникациите с централните райони на Империята бяха прекъснати, ние се осъзнахме като малък свят на учени, събрани в един град, нямащи промиленост и обкръжени от новсъздадени кралства, враждебни на нас и варварски. Ние бяхме мъничко островче на атомна енергия в този океан на варварство, и, естествено, много ценна плячка.
Анакреон, тогава, както и сега, най-могъщото от всички кралства, поиска и дори основа военна база на Терминус, и тогавашните управители на града, енциклопедистите, много добре знаеха, че това му е нужно, за да завладее впоследствие цялата планета. Ето как стояха нещата, когато аз… хм… взех в свои ръце управлението на държавата. Какво бихте направили вие?
Сермак сви рамене.
— Това е академичен въпрос. Та аз зная какво сте направили Вие.
— И въпреки това ще го повторя. Може би вие не сте разбрали всичко. Нашето изкушение да съберем всички сили, които имаме, и да се бием, беше голямо. Това е най-лесният изход, най-удовлетворителният за самоуважението, но почти винаги най-глупавият. Вие бихте направили това, вие с вашите разговори, че трябва да нападаме първи. Аз вместо това посетих останалите три кралства, посочих им, че да позволят тайната на атомната енергия да попадне в ръцете на Анакреон е равносилно на това сами да си прережат гърлото, и меко им предложих да си направят съответните изводи. Това е всичко. Точно три месеца след като космическият флот се спусна на повърхността на Терминус, Кралят на Анакреон получи три ултиматума от своите съседи. След седем дена последният анакреонянин напусна планетата.
А сега ми кажете, къде е необходимостта от насилие?
Младият член на Съвета замислено огледа угарката от пурата си и я хвърли в пепелника.
— Не виждам аналогията. Инсулинът ще върне диабетика в нормално състояние без всякакъв скалпел, но апандиситът изисква операция. Няма какво да се прави. Когато останалите способи не помагат, последното, което остава, е именно това „последно убежище“. Ваша е вината, че нямаме друг изход.
— Аз? Ах, да пак моята политика на умиротворяване. Вие изглежда никак не можете да разберете нашите основни нужди. Нашите проблеми ни най-малко не свършиха с отлитането на последния кораб на Анакреон от планетата. Те само започнаха. Четирите кралства бяха наши врагове повече от когато и да било, и никое от тях не ни захапваше за гърлото само защото се боеше от останалите три. Ние балансирахме на острието на бръснач и най-малкото колебание в което и да било направление… Ако например едно от кралствата станеше прекалено силно или две се обединяха в коалиция… разбирате ли?
— Безусловно. Точно тогава би настъпило времето да започнем подготовката си за война.
— Напротив. Точно тогава настъпваше времето да започнем подготовката по предотвратяване на войната. Аз насъсквах кралствата едно срещу друго. Помагах им поред. Предложих им наука, търговия, образование, медицина. Направих така, че Терминус стана по-ценен за тях като процъфтяващ свят, отколкото като военна плячка. В продължение на тридесет години това помагаше.
— Да, но вие бяхте принуден да окръжавате вашите научни дарове със съвършено безобразна мистика. Вие направихте техниката за тях полурелигия, полу дявол знае какво. Вие създадохте йерархия на свещеници и сложни, нямащи значение ритуали.
Хардин се намръщи.
— И какво от това? Изобщо не разбирам какво отношение има това към нашия спор. Така тръгна от самото начало, защото варварите гледаха на нашата наука като на вълшебство и така им беше по-лесно да я приемат. Появи се духовенство, и ние го поддържахме, следвайки линията на най-малко съпротивление. Това няма голямо значение.
— Но тези свещеници обслужват атомните енергостанции, а това има голямо значение.
— Вярно е, но ние сме ги обучавали. Техните знания са чисто емпирични, и те твърдо вярват в чудесата, които ги обкръжават.
— А ако един от тях престане да вярва и се окаже достатъчно умен, за да отхвърли всичкия емпиризъм настрана и в резултат стигне до истинския технически процес и ни продаде на този, който плати по-скъпо? Каква ценност ще представляваме тогава за кралствата?