— Вероятността е много малка, Сермак. Вие разсъждавате повърхностно. Най-добрите хора от всичките планети на кралствата се събират всяка година на Основанието, и ние ги подготвяме за духовници. Ако смятате, че след нашето обучение, когато те нямат елементарни технически знания, или още по-зле, имат неверни знания, свещениците ще могат сами да стигнат до основите на атомната енергия, електрониката, теорията на хиперпрехода — то вие имате твърде романтична и глупава представа за науката. Изисква се не само дълбок ум, но и години труд, за да се научиш на всичко това.
По време на една от ответните речи Йохан Ли рязко стана и излезе от стаята. Сега той се върна, и когато Хардин престана да говори, се наклони към ухото на началника си. Те си прошушнаха нещо и Ли му предаде оловно цилиндърче. Хвърляйки враждебен поглед към делегацията, той отново се отпусна в креслото си.
Хардин въртеше цилиндърчето в ръце, наблюдавайки посетителите си прес светлинния отбясък от неговата повърхност. А след това той рязко го отвори, и само Сермак се удържа да не хвърли поглед към изпадналата оттам сгъната хартиийка.
— Накъсо казано, господа — каза той — правителството се придържа към мнението, че знае какво прави.
Той говореше и четеше едновременно. Листът хартия беше покрит от сложната плетеница на кода, а отгоре в три думи беше дадена разшифровката. Той й хвъри поглед и небрежно изхвърли листа в шахтата за боклуци.
— И с това — каза отново Хардин — ще привършим интервюто. Бях много щастлив да ви посрещна тук. Благодаря ви, че дойдохте.
Той стисна ръката на всеки поотделно, и те си тръгнаха.
Хардин вече почти никога не се смееше, но когато те се отдалечиха според него достатъчно, той сухо се изсмя и с любопитство погледна към Ли.
— Хареса ли ти битката на блъфове, Ли?
— Никак не съм сигурен, че той блъфираше — промърмори Ли. — Подхождай към него с добро, и той почти сигурно ще спечели следващите избори.
— О, напълно вероятно, напълно вероятно, ако разбира се дотогава нищо не се случи.
— Съветвам те този път всичко да стане както трябва, Хардин. Казвам ти, Сермак има последователи. Какво ще стане, ако той реши да не чака следващите избори? Помня времената, когато ние с тебе карахме този-онзи да подскача, въпреки оня плакат дето си го закачил на стената.
Хардин повдигна вежди.
— Ти днес си настроен песимистично, Ли, и освен това си измисляш. Доколкото си спомням, нашият малък метеж мина без никакво насилие, нито една жива душа не пострада. Това беше необходима мярка, взета в нужния момент, и всичко мина гладко и безболезнено, макар и с голям труд. Що се касае до Сермак, той е противник на каквито и да било компромиси. Ти и аз, Ли, не сме Енциклопедисти. Готови сме на всичко. Слушай, старче, прати хората си по дирите на този младок, но вежливо. Нека те не знаят, че ги следят, но по-внимателно, разбираш ли?
Ли раздразнено се засмя.
— Смяташ ли ме за такъв глупак, че да седя със скръстени ръце и да чакам да ми заповядат? Хората на Сермак са под мое наблюдение вече месец.
Кметът се ухили.
— Както винаги, искаш да бъдеш пръв? Е, добре. Между другото, — меко добави той — посланикът Вересов се връща на Терминус. Временно, надявам се.
Последва късо мълчание, малко напрегнато, а след това Ли попита:
— Какво имаше в писмото? Вървят ли нашите работи?
— Не зная. Не мога да кажа, преди да говоря с Вересов. Може би да. В края на краищата трябва нещо да стане преди изборите. Защо помръкна така?
— Защото не знам какво ще излезе от всичко това. Ти си твърде умен, Хардин, и твърде много криеш.
— И ти също — промърмори Хардин.
После попита:
— Значи ти възнамеряваш да влезеш в новата партия на Сермак?
Ли се усмихна въпреки желанието си.
— Е, добре. Ти спечели. А сега не искаш ли да обядваш?
2.
На Салвор Хардин, любител на шегите, му приписваха множество епиграми, много от които вероятно са апокрифни. Въпреки това се смята, че той веднъж е казал:
— Добре е винаги да бъдеш честен, особено ако имаш репутация на лъжец.
На Павел Вересов неведнъж му се беше налагало да използува този съвет, ако се има предвид, че той вече четиринадесет години играеше на Анакреон цели две роли, които често и неприятно му напомняха нестинарски танц.
За народа на Анакреон той беше първосвещенник, представител на Основанието, което за тези „варвари“ беше символ на вълшебство и център на религията, която те създадоха, не без помощта на Хардин, за последните тридесет години. И в качеството си на първосвещенник той основа там своя дом, станал за него тъмница, защото в глъбините на душата си той презираше ритуала, в центъра на който се намираше.