Но за краля на Анакреон — както за стария, вече починал, така и за новия, младия му внук, който сега заемаше трона — той беше просто могъщ посланик, от когото едновременно се бояха и на когото завиждаха.
Като цяло това беше неприятна работа, и първото му от три години насам пътешествие до Основанието, макар и предизвикано от неприятна необходимост, беше за него като дългоочаквана ваканция.
И тъй като не за първи път му се налагаше да пътешествува при строга секретност, той отново приложи на практика епиграмата на Хардин.
Той се преоблече в цивилни дрехи и купи билет втора класа за пътническия лайнер за Терминус. Пристигайки на Основанието, той се промъкна през тълпата пътници на космодрума и позвъни до Съвета от уличен видеоавтомат.
— Името ми е Ян Смит — каза той. — За днес сутринта имам определена среща с кмета.
На другия край млада жена с безжизнен глас, макар и достатъчно делова, набра номер, размени с някого две-три бързи фрази, след което каза със сух металически тон:
— Кметът Хардин ще ви приеме след половин час.
Екранът на видеофона помръкна.
Посланникът купи последния брой на местния вестник, без да бърза отиде до градската градина и, седнал на първата празна пейка, прочете заглавната статия, спортните новости и хумористичната страница. Когато половината час изтече, той стана, мушна вестника под мишница, влезе в залата на Съвета и се представи.
През цялото това време никой не го позна, тъй като той се държеше като обикновен гражданин, и никой не му обърна ни най-малко внимание.
Хардин погледна към него и се ухили.
— Вземете си пура. Как мина пътешествието?
Вересов посегна към пурите.
— Любопитно. Пътувахме в една каюта с един свещенник. Той идваше на Терминус, за да изкара специален курс по приготвяне на радиоактивен синтетик — за лечение на рак.
— Но той не го наричаше така, а?
— Естествено! За него това беше осветена храна.
Кметът се усмихна.
— Продължавайте!
— Той ме увлече в спор и дълго и старателно се опитваше да изгони от мен болестта на материализма.
— И той не позна своя първосвещенник?
— Без моята алена мантия? Освен това той беше от Смирно. Просто е удивително, Хардин, колко бързо навсякъде се възцари религията на науката. Написах есе по този повод, за собствено удоволствие — няма да го публикувам я! Подхождайки към проблема социологически може да се види, че когато старата Империя е започнала да гние по периферията, науката като такава бързо е била забравена на по-крайните светове. За да я възстановим отново се наложи да представим всичко в съвършено друга светлина, и моментално всичко си дойде по местата. Това се вижда особено ясно, ако се приложи символната логика.
— Интересно!
Кметът сплете пръсти зад тила си и внезапно попита:
— А сега ще ми разкажете ли за положението на Анакреон?
Посланникът се намръщи и извади пурата от устата си. Погледна я с отвращение и я сложи в пепелника.
— Положението е доста неприятно.
— Иначе нямаше да бъдете тук.
— Да, така е. Ето как стоят нещата. Ключовата личност на Анакреон е Принц-Регент Венис. Чичото на крал Леполд.
— Зная. Но нали догодина Леполд ще стане пълнолетен? Струва ми се, ще стане на шестнадесет години?
— Да. През февруари.
Вересов замълча, след това сухо добави:
— Ако доживее. Баща му умря при подозрителни обстоятелства. По време на лов куршум го улучил в гърдите. Това беше представено като нещастен случай.
— Хм, струва ми се, че помня Венис още откакто изхвърлихме космическия им флот от Терминус и аз попаднах на Анакреон. Това беше още преди вас. Момент, да помисля. Това май беше един мрачен младеж с дълги черни коси и кривоглед с едното око. И със смешен гърбав нос.
— Същият. Останал си е кривоглед и носът му е все така гърбав, но косите му са побелели. Не му е чиста работата. За щастие, той е най-големият глупак на цялата планета. Смята се за необикновено умен и проницателен, така че всичките му намерения си личат отдалече.
— Обикновено така става.
— Той смята, че ако трябва да се счупи яйце, то това трябва да се прави поне с атомен бластер. Спомнете с за данъците, с които той искаше да обложи имуществото на Храма преди две години, когато почина старият крал. Помните ли?
Хардин замислено кимна с глава, после се усмихна.
— Жреците вдигнаха шум.
— Вдигнаха такъв шум, че се чуваше чак на Лукреция. Оттогава е станал по-внимателен, когато има работа със свещенници, но въпреки това успява да създава неприятности. В известна степен на нас не ни е особено изгодно, той е прекалено уверен в себе се, направо безгранично.