— Може би компенсира с това своя комплекс за непълноценност. По-младите синове от кралския род обикновено страдат от това.
— От това не ни става по-леко. Той непрекъснато заявява, че Основанието трябва да бъде завладяно. И даже не се и опитва да крие мислите си. И положението му го позволява да го направи, от гледна точка на въоръжението. Старият крал създаде великолепен космически флот, а и Венис не спеше последните три години. Дори тези данъци върху имуществото на Храма той смяташе да използува за въоръжаване, а когато не успя, увеличи двойно обикновените данъци.
— Имаше ли някакви безредици?
— Нищо сериозно. Послушание към властите — това беше текстът на всеки призив във кралството доста седмици. Самите ние отслужихме много служби по този повод. Наистина, не помня Венис да ни изказа някаква особена признателност.
— Добре, разбрах накъде биеш. А сега, какво се е случило?
— Преди две седмици търговски кораб от Анакреон открил в космоса стар военен крайцер от бившия императорски космически флот. Той е плувал в пространството безлюден най-малко три столетия.
В очите на Хардин блесна интерес. Той се изправи.
— Да, чувах за това. Навигационното бюро ми изпрати петиция с молба да им се предостави този кораб с изследователска цел. Доколкото разбрах, той се намира в добро състояние?
— В прекалено добро — отговори Вересов сухо. — Когато Венис получи миналата седмица писмото ви с молбата да се предостави крайцерът на Основанието, той едва не получи колики.
— Той не ми е отговорил още.
— И няма да ви отговори, освен на езика на оръдията — поне той така смята. Той дойде точно в деня на заминаването ми и поиска Основанието да приведе крайцера в бойна готовност, след което да го предаде на космическия флот на Анакреон. Имаше нахалството да каже, че писмото ви от миналата седмица сочи, че Основанието има намерение да атакува Анакреон. Каза, че отказът да поправим и приведем в бойна готовност крайцера само ще потвърди неговите намерения и добави, че по този начин ние ще го принудим да вземе мерки за защитата на Анакреон. Това са собствените му думи. Ние го принуждаваме! Ето затова съм тук.
Хардин меко се разсмя.
Вересов се усмихна и продължи:
— Разбира се, той очаква отказ, и това ще бъде за него прекрасен предлог за незабавно нападение.
— Разбирам това, Вересов. Е, какво пък, имаме още шест месеца, така че направете с крайцера всичко, което е нужно, и му го подарете с нашите най-добри пожелания. Преименувайте го във „Венис“ в знак на нашата любов и признателност.
Той отново се разсмя.
И отново Вересов отговори с едва забележима усмивка.
— Разбирам, че това е логично, Хардин, но въпреки това се вълнувам.
— За какво?
— Това е кораб от доброто старо време, а тогава са умеели да строят. Товароподемността му е повече от половината на тази на целия флот на Анакреон. На него са монтирани атомни оръдия, способни да унищожат планета. Прекалено е добър, Хардин…
— Наивно, Вересов, наивно. И вие, и аз знаем, че даже с това оръжие, което сега има, Венис може да завладее Терминус много преди ние да поправим този крайцер за нашите собствени нужди. Какво значение има тогава дали ще му дадем още един крайцер? Вие знаете, че до истинска война няма да се стигне.
— Мисля, че да.
Посланикът вдигна поглед.
— Но, Хардин…
— Да? Защо спряхте? Продължавайте!
— Вижте, това не е моя работа, но четох днес вестник.
Той сложи вестника на масата и заби пръст в страниците.
— Какво правят тези?
Хардин хвърли на вестника мимолетен поглед.
— Група членове на Съвета създават нова политическа партия.
— Това го прочетох.
Вересов се заколеба.
— Зная, че вие по-добре разбирате от вътрешните работи от мен, но според мен вас ви нападат с всички възможни средства, освен засега с насилие. Колко са силни те?
— Много. Може би те ще контролират Съвета след следващите избори.
— Не по-рано?
Вересов погледна накриво към кмета.
— Има и други начини освен изборите.
— Вие какво, за Венис ли ме смятате?
— Не. Но ремонтът на крайцера ще отнеме няколко месеца и нападението ще последва веднага. Това е несъмнено. Отстъпката ни ще бъде възприета като признак на слабост, а императорският крайцер ще увеличи мощта на флота на Венис едва ли не двойно. Той ще ни нападне, това е също толкова несъмнено, колкото че аз съм първосвещенник. Защо да рискуваме? Направете или едното, или другото. Или обяснете вашия план на компанията в Съвета, или заставете Анакреон да даде обяснение още сега.