Хардин се намръщи.
— Да го заставя? Преди да е настъпил кризисът? Това е единственото, което не бива да правя. Съществува Хари Селдън и едно такова нещо като планът му.
Вересов се разколеба, след което промърмори:
— Значи вие сте абсолютно уверен, че такъв план съществува?
— Едва ли може да има каквито и да било съмнения — беше твърдият отговор. — Аз присъствувах при отварянето на сейфа и Хари Селдън ясно ни го каза.
— Нямам предвид това, Хардин. Просто не разбирам как е възможно да се предвиди и картира цялата история на човечеството за хиляда години напред. Може би Селдън се е надценил?
Той се намръщи от ироничната усмивка на Хардин.
— Разбира се, аз не съм психолог.
— Именно. Никой от нас не е психолог. Но аз получих някои елементарни познания докато бях млад, напълно достатъчни, за да разбера възможностите на тази наука, макар че не мога да пресметна нищо. Няма никакво съмнение, че Селдън е направил именно това, което твърди. Основанието, както казва той, е било създадено като научно учреждение, посредством което науката и културата на умиращата Империя ще бъде запазена през вековете на варварство и в края на краищата ще доживее до Втората Империя.
Вересов със съмнение кимна с глава.
— Всеки знае, че всичко трябва да стане именно така. Но можем ли ние да не рискуваме? Можем ли да рискуваме настоящето заради някакво мъгливо бъдеще?
— Длъжни сме, защото това бъдеще ни най-малко не е мъгливо. То е било пресметнато и записано от Селдън. Всеки следващ кризис в нашата история е отбелязан, и успешният изход от този кризис зависи от това доколко правилно сме решили предишния. Сега ние преживяваме едва втория кризис и ме е страх дори да помисля какъв ще бъде резултатът и при най-малкото отклонение.
— Това са непотвърдени с нищо разсъждения.
— Не! По време на изказването на Хари Селдън, когато се отвори сейфът, той каза, че при всеки кризис нашата свобода на действие ще бъде ограничена до такава степен, че ние ще можем да намерим само един изход от създалото се положение.
— За да не направим глупост и да не свърнем встрани ли?
— Точно така, пътят трябва да бъде само един. Но засега ние имаме избор как да постъпим, което значи, че кризисът още не е настъпил. Ние сме длъжни да се бавим толкова дълго, колкото това е възможно, и, велики космосе, аз смятам да правя точно това!
Вересов не отговори. Той замислено дъвчеше устната си. Беше изминала не повече от година, откакто обсъждаха с Хардин един проблем — наистина важен проблем: какво може да се противопостави на враждебните намерения на Анакреон. И то само защото Вересов настоя на това обсъждане.
Хардин сякаш четеше всичките му мисли.
— По-добре да не ви бях казал нищо за това — каза той.
— Защо? — извика от изумление Вересов.
— Защото сега вече шестима души знаят за това: вие, аз, тримата други посланици и Йохан Ли, а аз се боя, че идеята на Селдън е била никой нищо да не знае.
— Защо?
— Защото дори развитата психология на Селдън е била ограничена. Тя не е могла да оперира с прекалено голямо количество независими променливи. Той не е могъл да пресмята отделните личности така както вие не можете да прилагато кинетичната теория на газовете към отделните молекули. Той е работел с тълпи, с населението на цели планети, и на уравненията му се подчиняват само слепи тълпи, които не знаят бъдещите си действия и крайните им резултати.
— Това не е просто.
— Но това е така. Не разбирам от психология толкова добре, че да мога да ви го обясня научно. Но вие знаете това. На Терминус изобщо няма учени-психолози, а също и математически книги по този въпрос. Съвършено очевидно е, че Селдън не е желаел някой на Терминус да притежава умението да пресмята бъдещето напред. Той е искал да вървим към целта сляпо, а следователно и правилно, подчинявайки се на законите на тълпата. Както вече ви казах веднъж, аз нямах понятие какво ще стане след като изхвърлим анакреоняните. Просто исках да установя равновесие на силите, нищо повече. Вече значително по-късно ми се стори, че разбирам накъде ни носят събитията, но направих всичко възможно да действувам, без да изхождам от това знание. Ако в резултат на своето предвиждане се бях намесил в събитията, боя се, че с плана на Селдън щеше да бъде свършено.
Вересов замислено кимна с глава.
— Няма да ми се наложи сега да привиквам към такива сложни разсъждения, наслушал съм се на всякакви в храма на Анакреон. А как вие смятате да узнаете момента, когато ще трябва да се действува?
— Този момент е вече известен. Вие сам казахте, че когато ние поправим кораба, вече нищо няма да може да спре Венис да не ни нападне. Тогава вече няма да имаме избор.