Венис каза, все едно разговорът започваше сега:
— Днес бях на крайцера.
— На какъв крайцер?
— Има само един крайцер. Този, който Основанието поправя за нашия флот. Старият Имперски крайцер. Достатъчно ясно ли се изразявам?
— А, да, този. Ето, виждате ли, аз ви казвах, че е достатъчно да ги помолим за това, и те ще го поправят. Всички тези ваши разговори за това, че те искат да ни нападнат, са глупости. Ако беше така, защо щяха да ни поправят кораба? Нали това няма смисъл.
— Леполд, ти си глупак!
Кралят, който току-що беше строшил лешника и се мъчеше да извади ядката, почервеня.
— Вижте какво, — каза той със злост, която едва ли се отличаваше с нещо от обикновената заядливост — не мисля, че вие можете да ме наричате така. Вие се самозабравяте. След два месеца аз ще стана пълнолетен.
— Да, и ти просто прекрасно си подготвен за приемането на кралската власт. Ако ти отделяше за обществени работи половината от това време, което отделяш за лов, аз спокойно бих подписал оттеглянето си от регентството.
— А на мен ми е все едно. И изобщо всичко това в случая няма никакво значение. Даже ако вие сте регент и мой чичо, все пак аз съм крал, а вие — мой поданик. Вие не можете да ме наричате глупак, и между другото, не можете да седите в мое присъствие. Не сте ми поискали разрешение. Мисля, че вие трябва да бъдете по-внимателен, чичо, или аз сам ще се погрижа за това… скоро.
Погледът на Венис беше студен.
— Мога ли да се обърна към вас, Ваше величество?
— Да.
— Вие сте глупак, Ваше величество!
Тъмните му очи святкаха изпод косматите вежди и младият крал бавно седна в креслото. За миг иронично удовлетворение озари лицето на регента, но този израз бързо изчезна. Дебелите му устни се раздвижиха в усмивка и той сложи ръка на рамото на краля.
— Не обръщай внимание, Леполд. Не биваше да разговарям така строго с теб. Понякога е просто трудно да се сдържиш и да разговаряш с нужния тон, когато събитията те пришпорват, както… Разбираш ли ме?
Но макар че речта му течеше умиротворително, очите му си оставаха също така жестоки, както и преди.
Леполд неуверено каза:
— Разбирам. Държавните дела са много трудни.
Той помисли, не без опасения, няма ли да го зааставят сега да слуша досадни безсмислени детайли относно търговията със Смирно или за неотдавна заселените светове на Червения Коридор.
Венис продължи:
— Моето момче, исках да побеседвам с теб за това по-рано, и може би така трябваше да направя, но аз зная, че младият ти дух е нетърпелив относно скучните детайли на управлението на държавата.
Леполд кимна с глава.
— Няма нищо, чичо, всичко е наред…
Венис твърдо го прекъсна и продължи:
— Обаче след два месеца ти ще станеш пълнолетен. Нещо повече, в тези трудни времена, които идват сега, ще ти се наложи активно да вземаш участие в държавните дела. Ти ставаш крал, Леполд!
И отново последният кимна с глава, но нищо не се отрази на лицето му.
— Ще има война, Леполд.
— Война? Но нали имаме мирен договор със Смирно…
— Не със Смирно. Със самото Основание.
— Но, чичо, те се съгласиха да поправят този крайцер. Вие сам казахте…
Гласът му постепенно утихна, когато той видя презрително издадената долна устна на чичо си.
— Леполд, — каза той вече не така приятелски, както по-рано — ние с теб трябва да поговорим като мъж с мъж. И да не бъде ремонтиран крайцерът, войната с Основанието е неизбежна, и то може би преди той да бъде ремонтиран. Основанието е източник на власт и могъщество. Цялото величие на Анакреон, целият му флот, неговите градове, неговият народ и неговата търговия зависят от тази власт, която без особено желание ни даде Основанието. Помня времето… Да, аз самият помня времето, когато градовете на Анакреон се отопляваха с печки — с въглища и с нефт. Но всичко това няма значение. Все едно, няма да разбереш.
— Излиза — неуверено възрази кралят, — че ние трябва да бъдем благодарни…
— Благодарни! — изрева Венис. — Благодарни, че те ни хвърлят трохи от масата си, а за себе си оставят даже не можем да си представим какво, и при това правят всичко с умисъл. Та те правят всичко това, за да завладеят в един прекрасен ден властта над цялата Галактика.
Той сложи ръка на коляното на племенника си и очите му се присвиха.
— Леполд, ти си крал на Анакреон. Твоите деца и децата на твоите деца могат да бъдат крале на вселената, ако имаш това могъщество, което Основанието крие от нас!
— В това има нещо вярно.