В очите на Леполд блесна някаква искра и той се изправи.
— В края на краищата, наистина, какво право имат те да пазят нещо само за себе си? Анакреон също значи нещо.
— Ето, виждаш ли, ти вече започваш да разбираш. А сега, мойто момче, какво ще стане, ако Смирно също реши да нападне Основанието и да си присвои всичките им чудеса? Как мислиш, ще успеем ли дълго време да се задържим без да станем васали? И дълго ли ще останеш ти на своя трон?
Леполд постепенно преминаваше към възбуда.
— Велики космосе, вие сте прав! Вие сте абсолютно прав. Ние сме длъжни да нападнем първи. Това ще бъде просто самоотбрана.
Усмивката на Венис стана по-широка.
— Нещо повече, някога, по времето на управленето на твоя дядо, Анакреон беше организирал една военна база на планетата на Основанието, Терминус — база, жизнено необходима за националната ни отбрана. Бяхме заставени да напуснем тази база поради разните машинации на лидера на това Основание, плебей, учен без капка благородна кръв в жилите си. Разбираш ли, Леполд? Твоят дядо беше оскърбен от този негодник. Аз го помня! Той беше не по-стар от мен, когато долетя на Анакреон с дяволската си усмивка и дяволския си ум. Той долетя сам, но зад гърба му стоеше мощта на другите три кралства, които се обединиха в страхлив съюз срещу величието на Анакреон.
Леполд почервеня и очите му заблестяха.
— Кълна се в Селдън, ако бях на мястото на дядо, щях да му дам да се разбере!
— Не, Леполд. Ние решихме да чакаме и да отмъстим за оскърблението в подходящ момент. Това беше мечтата на твоя баща, преди преждевременния му край, че именно той ще бъде човекът, който… не мога да говоря!
Венис рязко се обърна. После, като човек, сдържащ чувствата си, каза:
— Той беше мой брат. И ако неговият син…
— Да, чичо. Няма да го подведа. Аз реших. Ще бъде справедливо, ако Анакреон изличи от лицето на света тези смутители на спокойствието, и то веднага.
— Не, само не веднага. Първо, ние сме длъжни да дочакаме края на ремонта на бойния крайцер. Простия факт че те се съгласиха да приведат крайцера в бойна готовност доказва, че те се боят от нас. Тези глупаци се опитват да ни умиротворят но ние няма да се отклоним от пътя си, нали?
Леполд радостно удари юмрук в длан:
— Никога, докато съм крал на Анакреон!
Устните на Венис саркастично се изкривиха.
— Освен това ние трябва да изчакаме пристигането на Салвор Хардин.
— Салвор Хардин!
Очите на краля внезапно станаха кръгли, и юношеският контур на безбрадото лице изгуби тези почти твърди черти, които съвсем неотдавна се очертаваха на него.
— Да, Леполд, самият лидер на Основанието пристига на Анакреон за рождения ти ден, вероятно за да ни успокои с лъстивите си речи. Но това няма да му помогне.
— Салвор Хардин! — шепотът едва се чуваше.
Венис се намръщи.
— Ти какво, боиш ли се? Това е същият Салвор Хардин, който по време на предишната си визита ни каляше. Надявам се, ти не си забравил това смъртоносно оскърбление на кралския дом? И то от плебей, чието място е в боклука.
— Не, не съм. Не… Не! Ние ще му платим за това, но… но… аз малко… се боя.
Регентът се надигна.
— Боиш се? От кого? От кого, теб питам, ти…
Той се задави от ярост.
— Искам да кажа, че това ще бъде… е-е-е… малко светотатствено, да се нападне Основанието. Искам да кажа…
Той млъкна.
— Продължавай.
Леполд смутено проговори:
— Искам да кажа… ако действително съществува Космически Дух, той… е-е-е… това може да не му хареса. Как мислите вие?
— Мисля, че не — последва твърдият отговор.
Венис отново седна и устните му се изкривиха в изкуствена усмивка.
— Значи ти наистина мислиш за Галактическия Дух, така ли? Ето какво значи човек да те остави без наблюдение. Ти просто прекалено много си слушал Вересов, както разбирам.
— Той ми обясни много неща…
— За Галактическия Дух?
— Да.
— Ама че си теленце. Той вярва във всички тези глупости много по-малко и то мен, а аз изобщо не вярвам в тях. Колко пъти съм ти казвал, че това са само празни приказки?
— Да, помня, но Вересов казва…
— По дяволите Вересов. Това са глупости.
Настъпи кратка, упорита тишина, а след това Леполд каза:
— Все едно, всички вярват в това. Имам предвид това, че Хари Селдън е пророк, че той е създал Основанието, за да изпълнява неговите предвиждания и че един ден ще има рай по цялата земя, и че всеки, който не вярва в това, ще бъде проклет и унищожен навеки. Те вярват в това. Бил съм на много празненства и зная, че това е така.
— Да, те вярват, но ние — не. И ти можеш да бъдеш благодарен, че това е така, иначе ти нямаше да бъдеш крал по свещено право и сам нямаше да се смяташ за помазаник божи. Дори е твърде удобно. Това отстранява всяка възможност за революция и гарантира абсолютно послушание във всичко. Ето затова, Леполд, ти си длъжен да вземеш активно участие във войната срещу Основанието. Аз съм само регент, следователно — човек. Ти си за тях крал, нещо повече, полубог.