— Но според мен това не е точно така — машинално отговори кралят.
— Не е точно така — последва ироничният отговор. — Но всички така смятат, освен Основанието, разбира се. За всички, освен за Основанието. Щом ги унищожим, вече никой няма да се съмнява, че ти си избраник божи. Помисли за това!
— И тогава ние сами ще можем да управляваме тези могъщи кутии в храмовете и да караме кораби без хора, и да вземаме Светата храна, която лекува от рак, и да получим всичко останало? Вересов казваше, че само благословените от Галактическия дух могат…
— Именно, Вересов казваше! Вересов е вторият след Хардин твой най-зъл враг. Бъди с мен, Леполд, и не мисли за тях. Заедно ние ще създадем Империя, не просто кралството Анакреон, а такова, което ще обхване всяко от милиардите слънца в Галактиката. Нима това не е по-добро от думите, например „рай на земята“?
— Да-а-а.
— Нима Вересов може да обещае повече?
— Не.
— Много добре.
Гласът му звучеше повелително.
— Мисля че мога да смятам, че сме се договорили.
Той изчака отговора.
— А сега върви, аз ще дойда по-късно. И още нещо, Леполд.
Младият крал се обърна на прага.
Веннс се усмихваше, но очите му оставаха студени.
— Бъди внимателен на лов, момчето ми. След нещастния случай, който стана с баща ти, непрекъснато имам някакви странни предчувствия за тебе. Надявам се, че ще бъдеш внимателен. И нали ще направиш това, за което говорихме с теб?
Очите на Леполд се разшириха и той ги наведе.
— Да… разбира се, чичо.
— Прекрасно!
Без какъвто и да било израз на лицето той погледа отдалечаващия се племенник и се върна до масата.
А мислите на отиващия си Леполд бяха трезви и лишени от страх. Сигурно ще бъде по-добре да се победи Основанието и да се спечели тази власт, за която говореше Венис. Но после, когато войната свърши и той здраво ще седи на трона…
Той внезапно остро осъзна това, че Венис и двамата му големи синове бяха сега единствени наследници на трона.
Но той беше крал. А кралете могат да заповядат да се стреля.
Дори по техните чичовци и братя.
4.
След Сермак Луис Борт беше най-дейният в подбора на кадрите, които се вливаха в тяхната така наричана Партия на Действието. И въпреки това той не беше член на делегацията, която се срещна със Салвор Хардин преди почти половин година. Това стана така не защото партията не признаваше неговите старания, дори напротив. Той отсъствуваше по простата причина, че по това време се намираше на Анакреон.
Той посети планетата като частно лице. Никъде не се регистрираше и не правеше нищо важно. Просто наблюдаваше тъмните страни от живота на тази планета и пъхаше дългия си нос в най-тъмните й ъгълчета.
Той се върна у дома през един мрачен зимен ден, който започна с облаци и завърши със снеговалеж, и след един час вече седеше до масата в дома на Сермак.
Първите му думи не бяха предназначени да подобрят атмосферата на събранието, която и без това беше достатъчно подтисната от сгъстяващия се сумрак и снеговалежа отвън.
— Боя се, — каза той, — че нашето положение може да се нарече така: „Делото ни е загубено“.
— Така ли смятате — мрачно попита Сермак.
— Тук няма място за възгледи, Сермак. Друго мнение не може да има.
— Оръжието — започна доктор Валто малко официално, но Борт го прекъсна.
— Забравете за оръжието си. Това вече свърши.
Погледът му премина по лицата на присъствуващите.
— Говоря за народа. Признавам, че опитът да се организира дворцов преврат и да се постави на трона свой крал, благожелателно настроен към Основанието е моя идея. Това беше доба идея, и дори и сега е добра. Има само един малък недостатък: невъзможно е да бъде осъществена. Великият Хардин се е погрижил за това.
Сермак мрачно каза:
— Ако ни разкажете всички подробности, Борт…
— Подробности? Просто няма такива! Всичко това не е така просто. Трябва да се отчете цялата тази проклета ситуация на Анакреон. Работата е в религията, която въведе Основанието. Тя действува!
— И какво от това?
— Вие трябва да видите как действува тя, за да разберете. На Терминус вие виждате само множество школи, в които се обучават свещеници, и понякога се устройват специални представления за пилигримите из покрайнините на градовете, това е всичко. Нас, общо взето, това не ни засяга. Но на Анакреон…