— Готов съм да призная, че тук нещо не е наред — каза Борт, — но фактите си остават факти. Какво друго ни остава да мислим?
— Та това е просто предателство — нервно каза Валто. — Те са му платили.
Но Сермак нетърпеливо завъртя глава.
— Не мисля и така. Става нещо ненормално, лишено от смисъл. Кажи ми, Борт, чувал ли си нещо за военния крайцер, който Основанието е длъжно да ремонтира и да приведе в бойна готовност за флота на Анакреон?
— Боен крайцер?
— Стар Имперски крайцер.
— Не, не съм чувал. Но това нищо не значи. Космодрумите там са религиозни свети места, които народът не може да гледа. Никой никога даже не разговаря за военен флот.
— Но до нас достигнаха слухове. Някои членове от нашата партия се изказаха по този повод на Съвета. Хардин и не помисли да отрича каквото и да било. Неговият представител обяви, че се носят всякакви слухове, и всичко свърши с това. Може би това има някакво значение.
— Също както и всичко останало — каза Борт. — Ако това е истина, то това е абсолютно безумие. Макар че не е по-лошо от всичко останало.
— На мен ми се струва — каза Орси, — че Хардин няма никакво секретно оръжие. Това би могло…
— Да — каза злобно Сермак, — някакво дяволче в кутийка, което ще изскочи в необходимия момент и ще накара Венис да припадне. По-добре Основанието да се самовзриви, за да не се мъчи повече, отколкото да разчита на някакво секретно оръжие.
— Какво пък, — каза Орси бързо — тогава въпросът стои така: колко време ни остава. А, Борт?
— Въпросът е на място. Но не чакайте от мен отговор. Не зная. Пресата на Анакреон никога не споменава за Основанието. Във вестниците сега е пълно със статии за предстоящите празненства и нищо повече. Следващата седмица Леполд става пълнолетен.
— Тогава имаме няколко месеца.
Валто се усмихна за пръв път през вечерта.
— Това ще ни даде необходимото време…
— Ще ни даде на босия цървулите! — изкрещя Борт нетърпеливо. — Казах ви, кралят за тях е бог. Какво мислите, че ще му се наложи да води пропагандна кампания, за да повдигне бойния дух на народа? Или с всички сили ще агитира своите хора, обвинявайки ни в агресивни намерения и опирайки се на евтини емоции? Когато дойде време да започне нападението, Леполд ще заповяда и хората ще тръгнат да се бият. Това е толкова просто. Това е най-проклетата от всички системи. Ти не задаваш въпроси на бога. Той може да издаде заповед още утре, а вие, ако искате, можете да си свиете с нея цигара.
Всички те се опитваха да говорят едновременно и Сермак удряше с юмрук по масата, искайки тишина, когато входната врата се отвори и в стаята нахълта Леви Нораст. Той се качи по стълбата, отърсвайки от куртката си мокрия сняг.
— Погледнете само! — извика той, хвърляйки на масата вестник, също поръсен със сняг. — По всички канали на телевизията го предават.
Вестникът беше разгърнат и пет глави се наведоха над него.
Сермак каза с пресипнал глас:
— Велики космосе! Той отива на Анакреон. Отива на Анакреон!
— Това е предателство — изписка Тарки, внезапно възбуден. Да ме вземат дяволите ако Валто не е прав! Той просто ни е предал, а сега отива за обещаното.
Сермак се надигна.
— Сега вече нямаме избор. Ще се опитам утре да убедя Съвета към Хардин да бъде предявено обвинение. Ако и това не помогне…
5.
Снегът вече не валеше, но беше натрупал преспи и колата с труд се придвиждаше по пустите улици. Сивият изгрев на настаналото утро беше студен не само в поетичния смисъл на думата, но и в буквалния. В такава студена сутрин надали някой би се заел с доволно обърканата политика на Основанието, пък бил той член на Партията на действието или поддръжник на Хардин.
На Йохан Ли положението на нещата все повече и повече не му харесваше и той мърмореше все по-силно.
— Това ще изглежда доста зле, Хардин. Те ще кажат, че ти си избягал.
— Да говорят каквото искат. Аз трябва да отида на Анакреон и искам да го направя спокойно. Престани, Ли.
Хардин се облегна на седалката и затрепери. В добре отоплявания автомобил не беше студено, но имаше нещо мерзко в този покрит със сняг свят, плъзгащ се покрай прозорците на автомобила, и това дразнеше Хардин.
Той машинално произнесе:
— Все някога ще се наложи да започнем да контролираме времето на Терминус. Това може да се направи.
— Аз бих предпочел — отговори Ли, — на първо време да свършим някои други работи. Например, какво мислиш по въпроса, да контролираме не времето, а Сермак? Добра суха килия, в която целогодишно температурата няма да превишава двадесет и пет градуса, напълно ще му отива.