— След което действително ще са ми нужни телохранители, — отговори Хардин, — и то не само тези двамата. — Той кимна към двамата телохранители, които седяха на предната седалка да шофьора. Очите им твърдо оглеждаха празните улици, ръцете без треперене стискаха атомни бластери. — Според мен ти просто искаш да започнеш гражданска война.
— Аз ли искам да я започна? Огледай се около себе си и ще видиш достатъчно причини за нея.
Той започна да свива пръсти:
— Първо: Сермак вчера устрои скандал на заседанието на Съвета и поиска да ти бъде предявено обвинение.
— Той имаше пълно право на това — спокойно го прекъсна Хардин. — Освен това, предложението му беше отхвърлено с 206 гласа срещу 184.
— Безусловно. Болшинство от двадесет и два гласа, когато разчитахме поне на шестдесет. Не спори, ти сам отлично знаеш това.
— Едва не загубихме — призна Хардин.
— Чудесно. Второ: след гласуването петдесет и деветте члена на Партията на действието станаха и напуснаха Съвета.
Хардин не отговори и Ли продължи:
— И трето: преди да напуснат, Сермак заяви, че ти си предател, че отиваш на Анакреон за тридесетте си сребърника, че гласувалите за теб умишлено или неумишлено участвуват в това предателство, и че тяхната партия се нарича Партия на действието не случайно. Какво значи това според теб?
— Неприятности.
— А сега ти се опитваш да се измъкнеш по-рано сутринта, като престъпник. Ти си длъжен, Хардин, да ги срещнеш лице в лице, и ако се наложи, дявол да го вземе, да обявиш военно положение.
— Насилието е последното убежище…
— На безпомощния? Глупости!
— Добре. Да видим. Слушай ме внимателно, Ли. Преди тридесет години сейфът на Селдън се отвори и на петдесетгодишнината на Основанието се появи видеозапис на Хари Селдън, за да ни обясни за пръв път какво става всъщност.
— Помня.
Ли мечтателно кимна с глава и тъжно се усмихна.
— Това беше същият ден, когато свалихме правителството.
— Именно. Тогава настъпи първият ни голям кризис. Сега е вторият, и точно след три седмици ще бъде 80-годишнината на Основанието. Не ти ли се струва това съвпадение малко странно?
— Ти искаш да кажеш, че той пак ще се появи?
— Още не съм свършил. Селдън никога и нищо не е казвал за това, че ще се върне, но това е един от детайлите на целия план. Той винаги се е старал да скрива от нас какво трябва да стане в бъдещето. Невъзможно е също така да кажем как е настроен радиационният ключ на сейфа — дали да се отвори веднъж или повече пъти: за да разберем ще се наложи да разглобим целия механизъм, а той вероятно ще се саморазруши, ако се опитаме. Ходил съм там на всяка годишнина след първото му появяване, просто за всеки случай. Нито веднъж той не се появи, но сега настъпва поредният кризис.
— Значи той ще се появи?
— Може би, не зная. Работата обаче не е в това. На днешната сесия на Съвета, веднага след като обявиш, че съм отлетял на Анакреон, ще направиш официално заявление, че на 14 март тази година ще се появи нов запис на Хари Селдън, съдържащ послание с огромна важност относно неотдавнашния втори кризис, завършил успешно. Това е много важно, Ли. Не казвай нищо повече, каквито и въпроси да ти задават.
Ли го зяпна.
— А те ще повярват ли?
— Това няма значение. Това ще ги смути, а на мен повече не ми е нужно. Те ще мислят и ще гадаят истина ли е това, или не е, и ако не е, защо ми е нужно, а през това време ще отложат всичките си действия за тази дата. Аз ще се върна много преди това.
Ли изглеждаше неуверен.
— Но ти искаш аз да кажа „успешно завършил“. А това е лъжа.
— Която обаче ще смути всички. А ето го и космодрума!
Корпусът на очакващия ги звездолет мътно блестеше в мъглата. Хардин се промъкна към него през снежните преспи и вече до самия трап се обърна, вдигайки ръка.
— Довиждане, Ли. Много ми е неприятно, че те оставям сам в такъв пъкъл, но нямам на кой друг да се доверя. Само се постарай да направиш всичко както трябва.
— Не се безпокой. Ще направя всичко, което каза.
Той отстъпи настрана и люкът се затвори зад Хардин.
6.
Салвор Хардин не полетя веднага към планетата Анакреон. Той пристигна на нея само един ден преди коронацията, успявяйки да посети осем по-малки звездни системи на кралството, спирайки само колкото да се посъветва с местните представители на Основанието.
Това пътешествие го накара още по-добре да разбере колко огромно беше кралството. И макар че то беше мъничка точка в сравнение с Галактическата Империя, част от която някога представляваше, за човек, чиито навици и мисли винаги са се въртели около само една планета, размерът на Кралство Анакреон и броят на населението му изглеждаше смайващо огромен.