Строго следвайки границите на бившия доминион, Анакреон включваше двадесет и пет звездни системи, в шест от които имаше по повече от една обитаема планета. Деветнадесетмилиардното население беше по-малко, отколкото по времената на Империята, но бързо растеше, използувайки научните достижения, предоставени му от Основанието.
И чак сега Хардин разбра истински сложността на задачата си. Минали бяха вече цели тридесет години, а само столицата на цялото кралство имаше атомна енергия. В провинциите нямаше и помен от такава. Даже малкият прогрес, който беше протекъл, нямаше да бъде възможен без останките, които бяха останали след умиращата Империя.
Когато Хардин пристигна в столицата всичко беше тихо и спокойно. В провинциите все още продължаваха празниците по случай скорошната коронация на краля, но на самия Анакреон все още течаха трескави приготовления за този велик ден.
Хардин успя да открадне само половин час от измъчения и бързащ занякъде Вересов, преди посланикът му отново да се хвърли в някакъв храм да се занимава с поредните приготовления за празника. Но този половин час му донесе пълно удовлетворение. И Хардин реши да отиде да погледа нощния фойерверк, окончателно успокоен.
Той действуваше преди всичко като наблюдател, защото нямаше сили да изпълнява религиозните обреди, което непременно щеше да му се наложи, ако той обявеше кой е. Затова, когато балната зала на краля се изпълни с блестяща и преливаща се тълпа от най-висши и възбудени благородници, той тихо се прислони до стената, незабелязан от никого и почти невидим.
Той беше представен на Леполд наред с многите други, очакващи това представяне, и от безопасно разстояние, тъй като кралят стоеше в горда и тържествена самота, обвит в смъртоносното сияние на радиоактивната аура. И няма да мине и час и същият този крал ще заеме мястото си на масивния трон от иридиево-радиева сплав, украсен със скъпоценности в златни рамки, а сед това тронът тържествено ще се издигне във въздуха и бавно ще заплува към големия прозорец, през който тълпата на простолюдието ще види своя крал и ще вие след това до умопомрачение. Тронът, разбира се, никога нямаше да бъде такъв масивен, ако в него не беше вграден атомен двигател.
Минаваше единадесет часът вечерта. Хардин се приближи до часовника и се повдигна на пръсти, за да вижда по-добре. Той подтисна желанието да се качи на някой стол. А след това видя Венис, който си пробиваше път към него през тълпата, и веднага зае предишната поза.
Венис се предвижваше бавно. Почти на всяка крачка му се налагаше да спира и да казва по няколко ласкави думи на някой известен дворянин, дядото на когото е помогнал на Леполд да дойде на власт и е бил награден за това със херцогство за вечни времена.
Най-после той се избави от последния напудрен дворянин и се приближи до Хардин. Усмивката му беше прерязала лицето на две части, а черните очи святкаха изпод мъхнатите вежди с нескончаемо удовлетворение.
— Мой скъпи Хардин — каза той с нисък глас, — няма нищо чудно в това, че скучаете — та вие не се представихте.
— Но аз не скучая, ваше височество. Много ми е интересно. Вие знаете, у нас на Терминус няма нищо подобно.
— Несъмнено. Но няма ли да дойдете в частните ми покои, където ще можем да поговорим и където нищо няма да ни пречи?
— Разбира се.
Те се спуснаха по стълбите и не една графиня-вдовица вдигаше лорнета си в пълно изумление — кой е този така лошо облечен и неинтересно изглеждащ непознат, на когото самият принц-регент е оказал такава чест.
В покоите на Венис Хардин напълно се отпусна, просна се в креслото и промърмори благодарност за предложената му чаша вино, налята от ръката на самия регент.
— Вино от Локрис, Хардин — каза Венис, — от кралските изби. Истинско вино. Двестагодишно. Налято е било в бъчвите десет години преди революцията.
— Кралска напитка — вежливо се съгласи Хардин. — За Леполд I, крал на Анакреон.
Те отпиха и Венис спокойно добави:
— И за бъдещия крал на цялата Периферия, а по-нататък — кой знае? Може би Галактиката някога ще бъде обединена.
— Несъмнено. От Анакреон?
— Защо не? С помощта на Основанието нашето научно превъзодство над останалата част от Периферията е неоспоримо.
Хардин постави празната чаша на масата и каза:
— Това, разбира се, е безспорно, о Основанието помага на всяка нация, която има дори най-малка нужда от научна помощ. Изхождайки от високите идеалистически принципи на нашето правителство и от вериката морална цел на нашия основоположник, Хари Селдън, ние не можем да отдаваме някому предпочитанията си. Невъзможно е да се направи нищо по този въпрос, ваше височество.