Усмивката на Венис стана още по-широка.
— Галактическият дух, казано на народен език, помага на тези, които сами си помагат. Аз прекрасно разбирам, че ако оставим Основанието само на себе си, то никога няма да ни окаже помощ.
— Не съм казвал такова нещо. Ние ремонтирахме за вас имперския крайцер, макар че моят навигационен отдел искаше да го получи за научни цели.
Регентът с ирония повтори последните думи:
— Научни цели! Именно! Но вие никога нямаше да го поправите, ако не ви бях заплашил с война.
Хардин сви рамене.
— Аз не зная това.
— Но Аз го зная. Тази заплаха винаги е съществувала.
— И сега ли?
— Сега вече е прекалено късно да говорим за каквито и да било заплахи.
Венис хвърли бърз поглед към часовника, стоящ на масата.
— Хардин, вие вече бяхте веднъж на Анакреон. Тогава вие бяхте млад, и двамата бяхме млади, но дори тогава вече гледахме на живота от различна гледна точка. Вас ви наричат човек на мира, нали?
— Така ми се струва. Във всеки случай аз мисля, че насилието е неикономичен начин да се постига една цел. Винаги има начин да се излезе от положението, макар че, може би, не е толкова праволинеен.
— Да, чувал съм вашата знаменита сентенция: „Насилието е последното убежище на безпомощния“. И все пак — тук регентът разсеяно се почеса по ухото — аз не бих се нарекъл безпомощен.
Хардин вежливо кимна с глава и нищо не отговори.
— И въпреки това — продължи Венис, — аз винаги съм вярвал в това, че трябва да се действува направо. Вярвал съм, че винаги трябва да се прокара прав път към противника и да се следва този път. По такъв начин съм постигнал много и смятам да постигна още повече.
— Зная. — прекъсна го Хардин. — Струва ми се, че именно този прав път вие сте прекарали за себе си и своите деца, и той води направо към трона, ако си припомним неотдавнашният нещастен случай с краля, вашия брат, и доста лошото състояние на здравето на сегашния крал. Нали той има лошо здраве?
Венис се намръщи от този удар и гласът му стана по-твърд.
— Ще бъде само от полза за вас, Хардин, ако избягвате някои теми за разговор. Вие, разбира се, смятате, че като кмет на Терминус се намирате в привилегировано положение и можете да правите всякакви… хм… глупави забележки, но ако това е така, не се самозалъгвайте. Мен трудно ще ме уплашите с думи. Един от жизнените ми принципи е, че трудностите изчезват, когато смело вървиш насреща им, и аз досега нито веднъж не съм се обръщал с гръб към тях.
— Не се съмнявам в това. И на коя именно трудност в момента смятате да не обърнете гръб?
— На трудността, Хардин, да уговоря Основанието да ни помогне. Виждате ли, вашата политика на мир ви застави да направите няколко сериозни грешки, защото вие недооценихте смелостта на своя противник. Нито един човек не се бои така да действува, както вие.
— Например? — вмъкна Хардин.
— Например, вие пристигнахте на Анакреон сам, и в моите покои също дойдохте сам.
Хардин се огледа.
— И какво тук е погрешното?
— Нищо — каза регентът, — освен това, че че пред тази стая стоят петима телохранители, добре въоръжени и готови да стрелят при първата моя заповед. Не мисля, че ще успеете да излезете, Хардин.
Веждите на кмета се вдигнаха високо.
— Но сега аз и не искам да излизам. Но нима вие така се боите от мен?
— Аз изобщо не се боя от вас, но така вие ще бъдете по-уверен в моята непреклонност. Или искате да наречете това прищявка?
— Наричайте го, както искате — каза Хардин с безразличен тон. — Не смятам да обсъждам с вас този инцидент, все едно вие не сте го назовали.
— Аз съм уверен, че вашето отношение ще се промени със времето. Но вие направихте още една грешка, Хардин, доста по-сериозна. Доколкото зная, вашата планета Терминус няма почти никаква защита.
— Естествено. От какво да се боим? Ние не заплашваме никого и се отнасяме към всички еднакво.
— И оставайки беззащитни — продължи Венис, — вие великодушно ни помогнахте да се въоръжим, правейки ценна, твърде ценна добавка към нашия флот. Към флот, непобедим, след като в него се появи имперски крайцер.
— Ваше височество, вие си губите времето.
Хардин си даде вид, че смята да стане от креслото.
— Седнете, Хардин. Аз няма да обявя война на вас, а вие няма да се свързвате с вашето правителство. Когато ние започнем войната, не обявим, Хардин, а започнем, Основанието ще бъде информирано за това от атомните оръдия на флота на Анакреон, командуван от моя син от борда на флагманския кораб „Венис“, сега крайцер от нашия кралски флот.