Хардин се намръщи.
— Кога ще стане всичко това?
— Ако наистина ви е интересно, флотилията от звездолети отлетя от Анакреон точно преди петдесет минути, тоест точно в единадесет вечерта, а първият изстрел ще бъде даден веднага щом пред тях се появи Терминус, тоест утре по обяд. Можете да се смятате за военнопленник.
— Именно за пленник се смятам, ваше височество — отговори Хардин, все още намръщен. — Но аз съм разочарован.
Венис презрително се усмихна.
— И това ли е всичко, което можете да кажете?
— Да. Мислех, че ще бъде по-логично войната да бъде започната в момента на коронацията, в дванадесет часа. Очевидно, вие сте решили да започнете военните действия, докато сте все още регент. Но въпреки това според мен щеше да бъде по-красиво.
Регентът го изгледа.
— За какво говорите?
— Нима не разбирате? — каза меко Хардин. — Насрочил съм ответния си удар точно за полунощ.
Венис подскочи в креслото.
— Няма да ви се удаде да ме блъфирате. Не съществува никакъв контраудар. Ако разчитате на поддръжката от другите кралства, забравете ги. Флотът им, даже обединен заедно, не може да противостои на нашия.
— Зная това и нямам намерение да дам нито изстрел. Просто още преди седмица беше обявено, че от днес, полунощ, планетата Анакреон се намира под възбрана.
— Под възбрана?
— Да. Ако не разбирате, мога да ви обясня: всеки свещенник на Анакреон ще започне стачка, ако не отменя заповедта. Но аз не мога да го направя, тъй като съм арестуван, пък и нямам никакво желание.
Той се наклони напред и добави с внезапна живост в гласа:
— Разбирате ли вие, ваше височество, че нападение върху Основанието — това е най-голямото кощунство, което можете да измислите?
Венис явно се опитваше да се овладее.
— Всичко това ми е безинтересно, Хардин. Оставете разсъжденията си за тълпата.
— Скъпи мой Венис, а как иначе? Аз мисля, че през последния половин час всеки храм на Анакреон е станал център на тълпи, слушащи свещенници, които произнасят именно това, което сега чухте. На Анакреон няма нито един мъж, нито една жена, която да не знае, че тяхното правителство е организирало с нищо необосновано нападение върху центъра на религията им. Но до полунощ има само четири минути. Съветвам ви да се спуснете в залата и да наблюдавате събитията. Мен тук ме пазят цели петима души, така че не се безпокойте.
Той се облегна на облегалката на креслото, наля си още една чаша вино и с пълно безразличие се загледа в тавана.
Венис грубо изруга и изхвърча от стаята.
Елитът на балната зала тихо зашумя, когато пред трона беше разчистен широк проход. На трона, сложил ръце на облегалките, сега седеше Леполд с гордо вдигната глава и каменен израз на лицето. Светлината на канделабрите леко помръкна и в блясъка на многоцветните мънички атомни лампички на тавана кралската аура блестеше и се преливаше, образувайки около главата му корона.
Венис се спря на прага. Никой не го виждаше — всички очи бяха устремени към трона. Той сви ръце в юмруци и се застави да си спомни къде се намира. На Хардин няма да му се удаде този блъф и той няма да може да накара Венис да направи някоя глупост.
А след това тронът се разклати. Безшумно се издигна нагоре и заплува от пиедестала надолу по стъпалата, а след това на шест дюйма от пода към широкия отворен прозорец.
С протяжния звук на камбана, обозначаващ полунощ, тронът спря пред прозореца и… кралската аура изчезна.
Част от секундата кралят стоеше неподвижен. Лицето му беше изкривено от изумление, без своята аура той беше най-обикновен човек, а после тронът се разклати и рухна от шест дюйма на пода, и едновременно осветлението изгасна.
През всеобщите викове и започналата паника се раздаде гръмотевичният глас на Венис:
— Факлите! Запалете факлите!
Разхвърляйки тълпата наляво и надясно, той се промъкна към вратата. Дворцовата охрана се движеше като поток в тъмнината.
Донесоха отнякъде факлите. Гигантските факли, които трябваше да бъдат носени от процесии по улиците след коронацията на краля.
Охрана се върна обратно в залата с фенери — сине, зелени, червени, и странната им светлина озари лицата на изплашените придворни.
— Няма нищо страшно — извика Венис. — Останете по местата си. След няколко минути отново ще бъде подадена енергия.
Той се обърна към капитана от стражата, който стоеше в стойка „мирно“.
— Какво има, капитане?
— Ваше височество — последва незабавният отговор, — дворецът е обкръжен от жителите на града.