— Какво искат те? — изръмжа Венис.
— Предвожда ги свещенник. Познали са го. Това е първосвещенникът Павел Вересов. Той иска незабавното освобождаване на кмета Салвор Хардин и прекратяването на военните действия срещу Основанието.
Рапортът беше изречен с безстрастния глас на офицер, но той през цялото време отклоняваше погледа си настрани.
— Ако някой от тези плебеи — изкрещя Венис — се опита да влезе в двореца, стреляйте без предупреждение! Това е всичко. Нека си воюват. Утре ще поговорим по друг начин.
Факелите бяха разпръснати, и залата отново беше озарена от светлина. Венис изтича до трона, все още стоящ до прозореца, и измъкна от него изплашения, с жълто от страх лице Леполд. Разтърси го и го постави на крака.
— Ела с мен.
Погледна през прозореца. В града беше гробна тъмнина. Отдолу се раздаваха прегракналите безпорядъчни викове на тълпата. Само отдясно, където беше храмът, имаше светлини. Той злобно изруга и помъкна краля след себе си.
Венис се хвърли в покоите си, следван от петимата си телохранители по петите. Леполд влезе след него;очите му бяха широко отворени и той не можеше да каже нито дума.
— Хардин, — пресипнало каза Венис, — вие си играете с огън, на който можете да се опарите.
Кметът не му обърна никакво внимание. Обкръжен от бисерната светлина на джобна атомна лампичка, той продължаваше спокойно да седи в креслото си. На лицето му блуждаеше иронична усмивка.
— Добър вечер, ваше величество — каза той на Леполд. — Поздравявам ви с коронацията.
— Хардин — отново изкрещя Венис, — заповядайте на жреците си да се върнат по местата си.
Хардин студено го изгледа.
— Заповядвайте им вие, Венис, и ще видите кой от нас си играе с огън, на който може да се опари. В момента на Анакреон не се върти нито едно колело. Не гори нит една лампа, освен в храмовете. На тази половина от планетата, където цари зима, не работи нито един отоплителен прибор, освен в храмовете. Болниците вече не приемат пациенти, енергостанциите са затворени. Всички въздушни апарати са приземени. Ако това на вас не ви харесва, Венис, вие заповядайте на жреците да се върнат по местата си. Що се касае до мен, аз не искам.
— Кълна се в космоса, Хардин, ще го направя. Ако работата върви към развръзка, нека бъде така! Да видим, ще смогнат ли вашите жреци да противостоят на армията. Тази нощ всеки храм на планетата ще стане военно ведомство.
— Чудесно, но как смятате да отдадете заповед? Всички комуникационни линии на планетата са прекъснати. Вие ще се убедите сам, че радиото няма да работи, телевизорите и предавателите — също. Честно казано, единственият апарат на планетата, който ще работи, освен храмовете, разбира се — това е телевизорът, който се намира в тази стая, а и него аз го настроих само на прием.
Венис напразно се бореше с прекъсващото се дишане, и Хардин продължи да говори:
— Ако искате, можете да заповядате на армията си да завземе Арголидския храм, до двореца, а след това да използувате ултракъсовълновите предаватели, за да установите връзка с другите части на планетата. Но ако вие направите това, то боя се, че вашата армия ще бъде разкъсана на парчета от тълпата, а тогава кой ще защити двореца ви, Венис? И вашия живот, Венис?
Дишайки с труд, последният отговори:
— Ние още можем да се борим, дявол такъв. Ние ще издържим един ден, а когато пристигне новината за това, че Основанието е завоювано, вашата тълпа ще разбере на каква празнота е била построена нейната религия, и те ще напусната вашите свещенници и ще се обърнат срещу тях. Давам ви време до утре по обяд, Хардин, защото вие можете да спрете всички машини на Анакреон, но не можете да спрете флота ми!
Той говореше с все по-възбуден, пречупващ се от вълнение глас:
— Те вече са на път, Хардин, и ги предвожда същият този крайцер, който вие сам заповядахте да бъде ремонтиран.
— Да — отговори Хардин, — крайцерът, който аз сам заповядах да бъде поправен… но така, както исках. Кажете ми, Венис, чували ли сте някога за ултракъсовълновото реле? Не, виждам, че не сте. Какво пък, след минута-две вие сам ще видите какво може да се направи…
Докато той говореше, екранът на телевизора внезапно светна, и Хардин се поправи:
— Не, след две секунди. Сядайте, Венис, и слушайте.
7.
Тео Апорат беше един от свещенниците от най-висок ранг на Анакреон. Благодарение на този си ранг той получи длъжността главен жрец на космолета „Венис“.
Но работата беше не само в ранга. Той познаваше кораба. Той беше взел участие в ремонта му под ръководството на хората от Основанието. Той изучи двигателите по тяхна заповед. Той поправи телеекраните, възстанови комуникациите, оправи вдлъбнатините по корпуса, настрои вълшебните лъчи. Дори му разрешиха да помага, когато мъдрите хора от Основанието сглобиха такъв свят прибор, какъвто досега никога не беше поставян на никакви други кораби и беше специално създаден за този колос — ултракъсовълновото реле.