Затова нямаше нищо чудно, че го заболя сърцето, когато той разбра за каква цел е предназначен този изумителен кораб. Той даже не искаше да повярва това, което му каза Вересов: че крайцерът трябва да изпълни такова страшно злодейство, че оръдията му ще бъдат обърнати срещу Основанието. Срещу това Основание, където той беше учил като млад, това Основание, от което излизаше цялата святост.
И въпреки всичко у него вече нямаше никакво съмнение, особено след това, което му каза адмиралът.
Как е могъл кралят, благословен от бога, да позволи такъв кощунствен акт? И беше ли това крал? А може би това е заповед на този проклет безбожник Венис, а кралят нищо не знае? И синът на този същия Венис беше този адмирал, който преди пет минути му каза:
— Заемете се със своите души и със своите благословии, отче, а аз ще се заема с кораба.
Апорат се усмихна недобро. Той ще се заеме със своите души и със своите благословии, а също и със свите проклятия. Принц Лефкин скоро ще запее друга песен.
Сега той влезе в главната радиорубка. Зад него вървеше младшият свещенник на звездолета и двамата офицери, стоящи на вахта, не направиха никакъв опит да му попречат. Главният жрец имаше право да влиза във всички помещения на кораба.
— Затворете вратата — заповяда Апорат и погледна хронометъра. До дванадесет оставаха още пет минути. Той беше пресметнал времето правилно.
С бързи и уверени движения той премести ръчките, които му даваха радио– и телевръзка със всички помещения на огромния двумилен крайцер.
— Войници от кралския звездолет „Венис“, внимание! Говори вашият Главен Жрец!
Той знаеше, че звуците на гласа му, многократно усилени, се чуваха и при атомните оръдия, и в каюткомпаниите, и в самия край на кораба — навигационния отдел.
— Вашият кораб — извика той — е предназначен за кощунствени цели! С вашето незнание той върши такова действие, което ще обрече душата на всекиго от нас на вечното мълчание на ледения космос! Слушайте! Намерението на вашия командир е да отведе кораба до Основанието, и подчинявайки се на своята греховна воля, да нападне този източник на благословия. И тъй като такова е неговото намерение, в името на Галактическия Дух аз го свалям от комадуването, защото не трябва да има никакви команди, неблагословени от Галактическия Дух. Сам божественият кораб не може да стори нищо без съгласието на Духа.
Гласът му стана по-дълбок и младшият свещенник го слушаше с трепет, а двамата вахтени — със страх.
— И тъй като този кораб отива да изпълни такова дяволско поръчение, лишен е той от благословията на Духа.
Той тържествено вдигна ръце и пред хилядите екрани на кораба войниците затрепериха, гледайки тържествения образ на техния Главен Жрец.
— В името на Галактическия Дух и на неговия пророк Хари Селдън, на неговите ученици, светите хора от Основанието, аз проклинам този кораб. Нека телекамерите на кораба, които са му очи, да ослепеят. Нека крановете, които са му ръце, да се парализират. Нека атомните оръдия, които са му юмруци, да застинат. Нека моторите, които са му сърце, да престанат да бият. Нека връзката, която му е глас, да заглъхне. Нека вентилацията, която е диханието му, да замре. Нека светлината, която е душата му, да изчезне в нищото. В името на Галактическия Дух аз проклинам този кораб.
И с последните му думи, с настъпването на полунощ, на много светлинни години оттам, в Арголидския Храм се включи ултракъсовълновото реле, което със свръхсветлинна скорост включи това на флагманския кораб „Венис“.
Тъй като главното свойство на религията, наречена наука, е че тя действува, и че проклятия като това на Апорат са просто смъртоносни.
Той видя как тъмнината обвива целия кораб, чу как престана мекото далечно бръмчене на хиператомните двигатели. Извади от джоба на дългата си мантия атомна лампичка и тя изпълни стаята с бисерен блясък.
Той погледна двамата вахтени, хора несъмнено храбри, които сега стояха на колене с изписан на лицата им смъртен ужас.
— Спасете нашите души, ваше преподобие. Ние сме бедни хора и не знаем престъпните исли на нашите началници — прошепна единият.
— Следвайте ме — каза Апорат. — Вашите души още не са докрай заблудени.
В кораба цареше пълна тъмнина, изпълнена с почти физически осезаем страх. Войниците се опитваха да допълзят по-близо до Апорат, вървящ по коридорите сред кръгове от светлина, и да докоснат мантията му, молейки го със слаби гласове за пощада.