Конят, чийто най-могъщ и страшен враг бил вълкът, живеел в постоянен страх за живота си. Когато вече съвсем се отчаял, му хрумнало да си намери силен съюзник. И той дошъл при човека и му предложил съюз, отбелязвайки, че вълкът е враг и на човека. Човекът веднага се съгласил и предложил веднага да убият вълка, ако само новият му съюзник му предостави бързите си крака. Конят бил много доволен и позволил на човека да му надене седло и юзда. Човекът го яхнал, настигнал вълка и го убил.
Конят, радостен и успокоен, благодарил на човека и му казал:
„Сега, когато врагът ни е мъртъв, свали от мен седлото и юздите и ми върни свободата“.
При което човекът се разсмял и отговорил:
„Напред, конче!“ и му добавил и шпори.
Настъпи тишина. Сянката, която беше Венис, не помръдваше.
Хардин спокойно продължи:
— Надявам се, виждате аналогията. В алчния си стремеж да закрепит навеки властта си над народа кралете на Четирите кралства приеха науката като религия, която ги правеше свещени, и същата тази наука стана за тях седло и юзда, защото тя предаде жизнените сили на атомната енергия в ръцте на свещенниците, които се подчиняваха, забележете, не на вашите, а на нашите заповеди. Вие убихте вълка, но не можахте да се избавите от чо…
Венис скочи на крака. Очите му блестяха в тъмното. Гласът му беше хриплив, несвързан:
— И все пак няма да избягаш от мен! Няма къде да се денеш. Ще изгниеш в гроба. Нека те да разрушат двореца! Нека всичко да разрушат! Няма да избягаш от мен! Войници! — истерично закрещя той. — Стреляйте по този дявол! Убийте го! Убийте го!
Хардин се обърна със стола към войниците и се усмихна. Един от тях се прицели в него с бластера, след това го отпусна. Другите дори не се помръднаха. Салвор Хардин, усмихвайки се, ги гледаше, и цялата мощ на Анакреон се превръщаше в прах.
Венис изруга и скочи към най-близкия войник. С бяс изтръгна атомния бластер от ръката му, насочи го към Хардин, който даже не се помръдна, и натисна спусъка.
Непрекъснатият бял лъч опря в силовото поле, обкръжаващо кмета на Терминус, и безвредно засъска, неутрализирайки се. Венис още по-силно натисна спусъка и безумно се разсмя.
Хардин продължи да се усмихва и силовото му поле-аура стана малко по-ярко, всмуквайки енергията на атомния лъч. В ъгъла си Леполд закри лицето си с ръце и застена.
И внезапно, с вопъл на отчаяние, Венис промени целта си, и отново натисна спусъка, и се свлече на пода вече обезглавен.
Хардин се намръщи и промърмори:
— Прав му път.
9.
Помещението, където стоеше сейфът на Селдън, беше препълнено: хората бяха доста повече от местата, и те стояха покрай стените в три редици.
Салвор Хардин сравни количеството на посетителите сега и тогава, преди тридесет години, когато Хари Селдън се появи за пръв път. Тогава те бяха само шестима: петимата стари Енциклопедисти, отдавна вече починали, и той самият, младият упорит кмет. Това беше същият ден, когато той с помощта на Йохан Ли взе властта в свои ръце.
Сега всичко беше различно, абсолютно различно. Всеки член на Съвета очакваше появата на Селдън. Той самият все още беше кмет, но сега вече могъщ, и, във връзка с последните събития на Анакреон, популярен. Връщайки се на Терминус с новостите около смъртта на Венис и с новия договор, подписан от треперещия Леполд, той беше посрещнат с ликуващи приветствия и с вот на пълно доверие от страна на Съвета. Когато след това бързо последваха аналогични договори с всяко от другите три Кралства, договори, които даваха на Основанието власт, завинаги предотвратяваща даже опитите за нападение, както в случая с Анакреон, бяха проведени факелни процесии по всяка улица на Терминус. Даже името на Хари Селдън никога не беше превъзнасяно така гръмко.
Устните на Хардин се изкривиха. Такава популярност той имаше и след първия кризис.
На другия край на стаята Сеф Сермак и Луис Борт оживено се съвещаваха за нещо, и текущите събития изглежда изобщо не им бяха оказали влияние. Те се писъединиха към болшинството, изказало на Хардин своето доверие;произнесоха речи, в които публично признаха, че не са били прави, красиво се извиниха за някои резки фрази, казани от тях преди на дебатите, меко обясниха, че всичките им грешки са дошли от това, че са се вслушвали в мнението на сърцата си — и веднага след това започнаха нова кампания на своята партия на действието.
Йохан Ли докосна ръкава на Хардин и многозночително погледна часовника си.
Хардин вдигна глава.
— Привет, Ли. Все още ли си недоволен? Нещо не е както трябва ли?