— Той трябва да се появи след пет минути, нали?
— Така ми се струва. Предишния път той се появи по обяд.
— А какво ще стане, ако това не стане?
— Виж какво, цял живот ли смяташ да ме мъчиш с неприятностите си? Ако не се появи, не се появи.
Ли се намръщи и бавно поклати глава.
— Ако той не се появи, ще стане поредният скандал. Ако Селдън не потвърди, че сме действували правилно, Сермак пак ще започне всичко отначало. Той иска незабавно анексиране на четирите кралства и разширяване на границите на Основанието, ако е необходимо със сила. Вече е започнал кампанията си.
— Зная. Пожарникарите трябва да гасят пожара, даже ако затова се наложи те самите да го запалят. А ти, Ли, ще си създаваш грижи даже ако трябва да умреш, за да направиш нещо ново.
Ли смяташе да отговори нещо, но дъхът му спря: светлината на лампите отслабна и стаята потъна в полумрак. Той вдигна ръка към стъкления куб, който заемаше половината стая, а след това с дълбока въздишка седна в креслото.
Самият Хардин се изправи при вида на фигурата, която сега заемаше куба, фигура в инвалидна количка! Само той от всички присъствуващи помнеше този ден преди много години, когато тази фигура се появи за пръв път. Тогава той самият беше млад, а този човек стар. Оттогава този човек не беше остарял ни най-малко, а той самият се беше състарил.
Фигурата гледаше право пред себе си, ръцете й прелистваха книгата, лежаща на коленете.
Човекът каза:
— Аз съм Хари Селдън.
Гласът му беше стар и мек.
В стаята настъпи пълна тишина, и Хари Селдън продължи с разговорен тон:
— Сега се появявам тук за втори път. Разбира се, аз не зная присъствувал ли е някой от вас тогава, преди тридесет години. Откровено казано, не знам дали изобщо тук в момента има някой, но това яма голямо значение.
Ако вторият кризис е завършил безопасно, вие тябва да сте тук — иначе не може да бъде. Ако ви няма, значи вторият кризис не е бил лъжица за вашата уста.
Той поощрително се усмихна.
— Обаче аз се съмнявам в това, тъй като моите изчисления показват деветдесет и осем прооцента вероятност, че в първите осемдесет години от Плана не трябва да има сериозни отклонения.
Според нашите изчисления вие сега доминирате над варварските кралства, намиращи се в непосредствена близост до Основанието. Както и при първия кризис вие сте ги удържали чрез балансиране на властта, така и във втория сте успели да спечелите превъзходство посредством Духовната власт.
Обаче съм длъжен да ви предупредя: не бъдете прекалено самоуверени. Не искам и не мога да ви дам каквото и да било предвиждане на бъдещите събития, но ще бъде безопасно, ако ви кажа, че сега просто сте достигнали до нов баланс и нищо повече, наистина, той е значително по-добър отпреди. Духовната власт е напълно достатъчна, за да отразите всяка атака, но е непригодна за атакуване. Поради неизбежния ръст на тези противодействуващи сили Духовната власт не може да господствува дълго. Между другото, уверен съм, че не ви съобщавам нищо ново.
Ще трябва да ме извините за това, че ви говоря толкова неопределено.
В дадения случай Основанието е само старт по този път, който води към нова Империя. Съседните кралства и по броя на хората и по ресурсите си са неизмеримо по-могъщи, отколкото сте вие. Зад тези кралства лежат неизмерими джунгли от варварство, разпрострели се вече върху почти цялата Империя. В тези джунгли е останало това, което някога се е наричало Галактическа Империя — отслабена и загниваща, но все още могъща.
Хари Селдън вдигна книгата и я отвори. Лицето му стана тържествено.
— И нито за минута не забравяйте, че съществува друго Основание, създадено преди осемдесет години;Основание на другия край на Галактиката, там, където свършват звездите. В нужната минута те винаги ще ви дойдат на помощ. Господа, деветстотин и двадесет години от Плана лежат пред мен. Проблемът е във вашите ръце! Решавайте го!
Той сведе погледа си към книгата и изчезна. Светлината в помещението отново ярко пламна. През започналия шум на разговора Ли се наведе към ухото на Хардин и прошепна:
— Той не каза кога ще се върне.
— Знам — отговори Хардин, — но се надявам, че това ще стане когато ние с тебе вече тихо и спокойно ще лежим в гробовете си!
ЧАСТ IV.
ТЪРГОВЦИ
1.
Търговци… винаги и навсякъде преди политическата хегемония на Основанието вървяха търговците, които проникваха в най-отдалечените ъгълчета на Периферията. Между връщанията им на Терминус можеха да минат месеци и години, мъничките си кораби те винаги ремонтираха сами, от честността им можеше да се желае и повече, смелостта им…