И въпреки всичко това, те имаха власт, много по-продължителна от псевдорелигиозния деспотизъм на четирите кралства…
Разказваха се легенди за тези силни и винаги самотни хора, които — на шега или сериозно — бяха обявили за свой девиз едно от изказванията на Салвор Хардин: „На високоморалния човек това му свойство никога не трябва да му пречи да върши добри дела“. Сега е трудно да се каже кои легенди за тях са истина, а кои — измислица. Вероятно всички те са малко преувеличени…
Лиммар Пониетс беше абсолютно гол, когато го завари звънът на предавателя, което доказва, че в старите анекдоти за телепосланията и баните има частица истина, дори когато става дума за космическото пространство, за отдалечените трасета на Галактическата Периферия.
За щастие отсекът на кораба, непредназначен за търговски стоки, е съвсем малък. Толкова малък, че душът и горещата вода са разположени в помещение два на четири, и на десет фута от пулта за управление. Пониетс достатъчно ясно чу сигнала на предавателя.
С ругатня той излезе от банята, ръсейки парцали пяна, за да премине на прием, и след три часа втори търговски кораб се приближи до неговия, и ухилен юноша влезе през тръбата, съединяваща корабите.
Пониетс побутна най-добрия си стол към госта и седна на въртящия се стол на пилота.
— Какво искате от мен, Горм — мрачно попита той. — Защо изведнъж решихте да ме догонвате, и то на такова разстояние от Основанието?
Лес Горм извади цигара и отрицателно поклати глава.
— Аз ли? Откъде-накъде! Просто сглупих, че се приземих на Глиптале IV един ден след като мина пощата. И те ме изпратиха да ви предам това.
Мъничко блестящо цилиндърче премина от ръка в ръка, и Горм добави:
— Лично писмо, свръхсекретно! Не може да се предава през надпространството, и така нататък. Поне аз разбрах така. Във всички случаи това е лична капсула, и можете да я отворите само вие.
Пониетс с отвращение погледна цилиндърчето.
— Виждам. Нито веднъж не съм чувал с такова писмо да е съобщена радостна вест.
Цилиндърчето се отвори в ръката му и тънкият прозрачен лист хартия се разгъна. Очите му бързо бягаха по редовете на посланието, защото когато се появи последната част от листа, първата потъмня и се сви. След минута и половина листът съвсем почерня и се разпадна.
— О, Велики Космосе и цяла Галактико! — изви Пониетс.
— Може би ще мога да ви помогна с нещо — спокойно каза Лес Горм, — или всичко е прекалено секретно?
— Мога да ви кажа, вие сте член на Гилдията. Трябва да се отправя към Аскон.
— Натам? Защо?
— Те са взели в плен един търговец. Но не говорете за това на никого.
Лицето на Горм стана зло.
— Взели са в плен? Но това е нарушение на конвенцията.
— Намесата във вътрешната политика е също нарушение на конвенцията.
— О! Значи той го е направил?
Горм помълча.
— Кой е този човек? Познавам ли го?
— Не — рязко отговори Пониетс и Горм разбра намека и спря да задава въпроси.
Пониетс стана и се загледа през илюминатора. Известно време той мърмореше ругатни по адрес на тази мъглива част на Галактиката, след което високо каза:
— Проклета работа! И аз няма нищо да спечеля.
В очите на Горм внезапно блесна разбиране.
— Хей, приятел, та Аскон е затворена община!
— Именно. Там не можеш да продадеш и джобно ножче. Те не купуват никакви атомни прибори. В моите трюмове е пълно със стоки и да летя натам е равносилно на самоубийство.
— И няма ли начин да се избавите от поръчението?
Пониетс разсеяно поклати глава.
— Познавам този момък. Не мога да оставя приятеля си в беда. Както са казвали по-рано, отдавам се в ръцете на Галактическия Дух и весело вървя по предначертания от него път.
— Какво, какво? — с недоумение каза Горм.
Пониетс го изгледа и късо се разсмя.
— Съвсем забравих. Вие нали никога не сте чели „Книгата на духовете“?
— Не съм и чувал за нея — отговори Горм.
— Щеше да ви се наложи, ако бяхте учили в духовна семинария.
— Духовна семинария? За да стана свещенник?
Горм беше явно шокиран.
— Боя се, че е така. Това е моят позор и най-страшната ми тайна. Макар че аз се оказах не по зъбите на нашите Свети Отци. Те просто ме изхвърлиха по причини, достатъчни, за да се заеме с по-нататъшното ми образование Основанието. Е, добре, това не е интересно. Поо-добре кажете, как върви търговията ви тази година?
Горм угаси цигарата и нахлупи шапката си.
— Сега возя последния товар. Мисля, че всичко ще бъде наред.