— Щастливец — изказа завистта си Пониетс, и дълго след като Горм си отиде, седя замислено в креслото.
И така, Ескел Горов е попаднал на Аскон и на всичкото отгоре е влязъл в затвора!
Това беше лошо! Честно казано, много по-лошо, отколкото това изглеждаше на пръв поглед. Д кажеш на любопитния юноша, че не е станало нищо страшно, за да го оотбиеш от следата и да го накараш да си гледа своята работа беше едно, а да гледаш истината в очите — съвсем друго.
Защото Лиммар Пониетс беше един от малкото, които знаеха, че Търговецът-Майстор Ескел Горов беше съвсем не търговец, а съвсем друго лице.
Какво?
Агент на Основанието!
2.
Две седмици! Две загубени седмици!
Седмица, за да попадне на Аскон, намиращ се на края на Периферията, и където го посрещна цяла флотили от военни кораби. Каквато и да беше детекторната им система, тя работеше доста добре.
Те бавно го обкръжиха, без да подават никакви сигнали, и насочиха звездолета му към централното слънце на Аскон.
Пониетс лесно можеше да се справи с тях. Тези кораби бяха тралери на отдавна мъртвата и забравена Галактическа Империя. Това бяха по-скоро оперативни, отколкото военни крайцери, нямащи никакво атомно оръжие — абсолютно безвредни, макар и живописни елипсоиди. Но Ескел Горов беше техен пленник, а той не биваше да бъде загубен. Асконийците навярно добре разбираха това.
И още една седмица — седмица, за да се провре между тълпите от младши служители, които служеха за буфер между Великия Майстор и външния свят. Всеки дребен помощник-секретар изискваше грижи и търпение. Всеки трябваше дълго да бъде уговарян, за да постави цветистия си подпис, даващ право на обръщане към по-горен началник.
И за пръв път през целия си живот Пониетс видя, че документите му на търговец не правят никакво впечатление.
И сега, най-накрая, Великият Майстор беше зад охраняваната от стражите врата — и две седмици бяха загубени.
Горов все още си оставаше пленник, а товарът на Пониетс се търкаляше като безполезна купчина в трюмовете на кораба.
Великият Майстор не смайваше с ръста си. Това беше дребен човек с плешива глава и много набръчкано лице. Шията му беше увита в огромна блестяща кожена яка и под тежестта й тялото на Великия Майстор изглеждаше неподвижно.
Той едва-едва разтвори пръсти и тълпата въоръжени хора се раздели, образувайки проход, по който Пониетс се добра да държавното кресло.
— Не разговаряйте — отривисто каза Великият Майстор и отворената вече уста на Пониетс веднага се затвори.
— Така. — произнесе първенецът на Аскон с явно облекчение. — Не мога да понасям празните приказки. Вие не можете да ме заплашвате и аз не признавам ласкателствата. Няма смисъл да предявявате и претенции. Вече и аз не знам колко предупреждения съм отправил, че не ми трябват никакви дяволски ваши машини. Вас, скитниците, просто ви тегли към Аскон.
— Сър, — спокойно отговори Пониетс, — аз и не смятам да оправдавам търговеца, за когото става дума. Нашата политика се състои в това да не се налагаме на тези, на които не сме нужни. Галактиката е голяма и и по-рано са ставали случайни нарушения на границите. Това е просто плачевна грешка.
— Че е плачевна не подлежи на съмнение — изграчи Великият Майстор. — Но дали е грешка? Вашите хора от Глиптале IV започнаха да се мъкнат с молби за помилване два дена след като този подлец беше хванат. За вашето пристигане те ме предупредиха сигурно хиляда пъти. Изглежда, че това е добре организирана спасителна кампания. Вие предприехте много действия — прекалено много за грешка, била тя плачевна или не.
Черните очи на асконеца гледаха презрително. Той не остави Пониетс да си поеме дъх.
— И точно търговците, летящи от свят на свят като луди мухи, и прекрасно знаещи къде какво се намира, се приземяват на най-големия свят на Аскон, а след това заявяват, че просто са се заблудили и са объркали границите, без да искат? Глупости.
Пониетс се намръщи вътре в себе си, макар че на лицето му нищо не се отрази. Той упорито каза:
— Ако опитът за търговия е бил преднамерен, Ваше Височество, той е незаконен и противоречи на строгите постановления на нашата Гилдия.
— Именно незаконен — късо отговори асконецът. — Толкова незаконен, че вашият приятел може да заплати за това с живота си.
Всичко вътре в Пониетс замря. Но гласът му беше достатъчно решителен.
— Смъртта, Ваше височество — каза той — е толкова необратим и абсолютен феномен, че, разбира се, винаги може да се намери друг изход от положението.
Последва пауза, а след това прозвуча внимателният отговор:
— Чувал съм, че Основанието е неизмеримо богато.