— Богато? Разбира се. Но нашите богатства са именно тези, от които вие се отказвате. Нашите атомни прибори струват…
— Вашите атомни прибори не струват и пукнат грош, защото са лишени от родова благословия. Вашите стоки са порочни и проклети и се намират под нашата родова забрана.
Изреченията бяха изказани с безстрастен тон. Така се произнасят формули.
Клепачите на Великия Майстор се спуснаха и той каза с намекващ тон:
— Нямате ли никакви други ценности?
Търговецът не забеляза многозначителността на въпроса.
— Не разбирам. Назовете сами това, което искате.
Асконецът разтвори ръце.
— Вие искате да получите от мен нещо определено, и въпреки това питате какви са моите желания. Няма да стане така. Според мен ще се наложи вашият приятел да понесе наказанието за светотатството, което е извършил. Такъв е законът на Аскон. Смърт в газова камера. Ние сме справедлив народ. И най-бедният селянин в подобен случай не би пострадал повече, и дори самият аз бих понесъл точно такова наказание.
Пониетс безнадеждно промърмори:
— Ваше Височество, ще ми бъде ли разрешено да поговоря с пленника?
— Асконийският закон — студено отговори Великият Майстор, — не допуска никакви отношения с осъдените престъпници.
В дъното на душата си Пониетс се прекръсти.
— Ваше Височество, аз ви моля да окажете милосърдие на човешката душа в този час, когато тя трябва да напусне земната си обвивка. Той е бил лишен от духовна благословия през цялото това време, когато животът му се е намирал в опасност. Дори сега той може да се пресели в друг свят неподготвен от всевишния Дух, който управлява своя свят.
Бавно и презрително Великият Майстор попита:
— Вие сте Утешител на Душите?
Пониетс смирено отпусна глава.
— Така са ме учили в Духовната Семинария. В огромната пустота на космоса ние, странствуващите търговци, имаме нужда от такива хора като мен самия, които се грижат за духовната страна на този живот, изпълнен с комерция и гонитба след мирските блага.
Първенецът на Аскон замислено прехапа долната си устна.
— Всеки човек трябва да готви своята душа за пътя към духовете-предци. Но никога преди не съм мислил, че търговците са вярващи.
3.
Ескел Горов се размърда на кревата си и открехна едно око, чувайки как се отваря тежката стоманена врата. Горов извика и скочи на крака.
— Пониетс! Все пак те изпратиха?
— Чиста случайност — с горчивина в гласа отговори Пониетс, — а може би дело на персоналния ми зъл гений. Точка първа: ти си попаднал в бъркотия на Аскон. Точка втора: моят търговски маршрут, известен на Комитета по Търговията минаваше на петдесет парсека от тази система точно по времето на точка първа. Точка трета: ние сме работили заедно и преди, и Комитетът знае това. Кажи, нима е възможно след всичко това да се говори за някаква случайност? Според мен, отговорът е ясен от само себе си. Да, може.
— Бъди внимателен — нервно каза Горов. — Може би ни подслушват. Носиш ли Изкривител на Полето?
Пониетс тръсна ръката си, на която висеше красива гривна, и Горов се успокои.
Пониетс се огледа. Килията беше голяма и празна. В нея не миришеше на нищо лошо.
— Не е лошо — каза той. — Тук не ти досаждат особено.
Горов нетърпеливо махна с ръка.
— Как успя да стигнеш до мен? Седя тука съвършено сам вече две седмици.
— От самия ден на пристиигането ми, нали? Слушай, струва ми се, че нашето старче, което тук управлява планетата, си има слабости. Той не обича празните разговори, затова аз рискувах, и изглежда спечелих. Намирам се тук в качеството на твой духовен наставник. Той е набожен човек и в него има нещо такова. Той няма да се замисли да ти пререже гърлото, ако това е необходимо, но не иска да излага на опасност твоята безсмъртна и проблематична душа. Типичен пример от емпиричната психология. Търговецът трябва да знае по малко от всичко.
Горов сардонически се усмихна.
— А ти също си учил в духовно училище. Ти си славен момък, Пониетс. Радвам се, че изпратиха теб. Но Великият Майстор надали се тревожи толкова силно за моята душа. Не спомена ли той нещо за откуп?
Очите на търговеца се присвиха.
— Той едва намекна, и аплашваше с газова камера. Аз не исках нито дза рискувам, нито да бързам. Това можеше да бъде капан. Значи това е обикновено изнудване, така ли? И какво иска той?
— Злато.
— Злато?
Пониетс се намръщи.
— Самият метал? Защо?
— Това е техният начин на заплащане.
— И откъде да взема злато?
— Откъдето искаш. Това е важно. Докато Великят Майстор чувствува миризмата на злато, аз съм в безопасност. Обещай му да намериш колкото му трябва. След това се върни на Основанието, ако това стане необходимо, и няма да намериш повече метал никъде. Когато ме освободят, ще ме изпратят до границите на системата и там ще се разделим.