— И злато, Ваше Височество.
— И злато — небрежно се съгласи Великият Майстор.
Пониетс постави пред себе си кутията и я отвори с цялата увереност, на която беше способен. Той се чувствуваше самотен пред общата враждебност, както когато летеше за първа година. Полукръгът брадати Съветници, които го заобикаляха, го гледаше с пълно неодобрение. Сред тях беше Ферл, фаворит със слабо лице, който седеше от дясната страна на Великия Майстор и гледаше Пониетс с открита враждебност. Пониетс го беше срещал веднъж и веднага го набеляза като свой пръв враг, и съответно първа жертва.
Зад вратите на залата една малка армия очакваше събитията. Пониетс беше твърде ефективно изолиран от своя звездолет, той нямаше никакво оръжие, ако не броим опитите за подкуп, а Горов си оставаше заложник.
Той направи последните съединения на тромавото чудовище, което му струваше седмица напрегнат труд, и за кой ли път горещо се помоли оловният кварц да задържи напрежението.
— Какво е това? — попита Великият Майстор.
— Това е — отговори Пониетс, като отстъпи назад — малък прибор, който сглобих със собствените си ръце.
— Това и така е ясно, но мен ме интересува съвършено друго. Това един от вашите зли вълшебни отвратителни прибори ли е?
— Той работи с атомна енергия, — тържествено си призна Пониетс, — но на никого от вас няма да му се наложи дори да се докосне до него. Аз ще направя всичко сам, и ако този прибор е проклет, то нека грехът падне върху моята душа.
Великият Майстор със заплашителен жест протегна желязната си тояга към прибора, и устните му бързо и безмълвно се раздвижиха в очистителна молитва. Слаболицият Съветник, седнал отдясно, наклони рижите си мустаци към неговото ухо и зашепна нещо. Първенецът на Аскон нетърпеливо се отдръпна.
— И каква връзката между вашия прибор на злото и златото, с което смятате да откупите своя земляк?
— С помощта на този прибор — отговори Пониетс, като постави ръка на централната камера и меко поглади разкривените й страни, — аз мога да превърна желязото, което ми дадете, в злато от най-чиста проба. Това е единственият прибор, известен на човека, който превръща желязото, уродливото желязо, Ваше височество, с което е обковано и креслото, на което седите, и стените на това здание в блестящо, тежко, жълто злато.
Пониетс чувствуваше, че е намерил правилния път. Думите му, както винаги, когато продаваше нещо, течаха леко, спокойно, уверено. Макар че Великия Майстор по-скоро го интеересуваше съдържанието, а не формата.
— Виж ти! Трансмутация? Вече сме срещали глупаци, които твърдяха, че могат да направят това. Те заплатиха скъпо за своето светотатство.
— И преуспяха ли?
— Не.
Върху лицето на Великия Майстор се отрази студено изумление.
— Успехът в производството на злато би бил престъпление, което щеше да бъде изкупено от резултата. Но престъпният опит, ако при това е и неудачен, се наказва със смърт. Ето, опитайте се да направите нещо с жезъла ми.
И той удари с тоягата си по пода.
— Ваше Височество ще трябва да ме извини. Моят прибор е само един малък модел, направен от самия мен, а вашият жезъл е твърде голям.
Мъничките святкащи очи на Великия Майстор обиколиха стаята и спряха.
— Рандал, вашите ордени. По-бързо, ако се наложи, ще ви ги върна двойно.
Ордените обиколиха кръга от ръка на ръка. Великият Майстор замислено ги претегли на ръка.
— Дръжте — каза той и ги хвърли на пода.
Пониетс се наведе да ги вземе. Той с труд отвори цлиндричната камера, и запремигва от напрежение, стараейки се акуратно и точно да постави ордените в центъра на анодния екран. После можеше и да не се наложи да внимава толкова, но сега не трябваше да стане провал.
Трансмутационният апарат злорадо пращя цели десет минути, и в стаята постепенно се появи миризма на озон. Асконийците, мърморейки, се отдръпнаха назад, и отново Ферл настойчиво прошепна нещо на ухото на началника си. Изразът на лицето на Великия Майстор беше каменен. Той не помръдна.
И четките бяха златни.
Пониетс с поклон ги протегна на Великия Майстор и прошепна „Ваше Височество“, но старецът се поколеба, след което даде знак търговецът засега да ги задържи. Той се загледа в апарата.
Пониетс бързо каза:
— Господа, това е злато. Злато от първото до последното парченце. Ако не вярвате, можете да го подложите на какъв да е физически или химически опит. Невъзможно е да бъде отличено от обикновеното злато, което се намира в земята. И може да бъде направено от всякакво желязо. Ръждата също няма да попречи, също и умерени добавки от други метали…