Но Пониетс говореше само за да запълни някак всеобщото мълчание. Ордените висяха от ръката му и златото говореше за себе си само.
Великият Майстор накрая бавно протегна ръка и тогава се номеси теснолицият Ферл.
— Ваше Височество, това злато е от отровен извор.
Пониетс възрази.
— Розата може да израсте от калта, Ваше Височество. Когато Вие търгувате със съседите си, вие купувате от тях най-разнообразни стоки, без да питате, откъде те са ги взели: от прекрасните машини, благословени от вашите добри предци, или от някакви космически търговци-негодници. Защо да разговаряме, нали ви предлагам не прибора, а златото.
— Ваше Височество, — каза Ферл, — вие не отговаряте за чуждоземци, чиито постъпки не одобрявате и за които нищо не знаете. Но да се съгласите да приемете това псевдозлато, което беше греховно направено от желязо във ваше присъствие, пред вашите очи и с вашето одобрение — това значи да оскърбите живите души на нашите свети предци.
— И все пак златото — това е злато, — със съмнение отговори Великият Майстор, — и то ни е дадено свише, за да разменяме нищожната личност за чист и благороден метал. Ферл, според мен вие сте прекалено строг.
Но той отдръпна ръката си.
Пониетс веднага се намеси.
— Вие сте самата мъдрост, Ваше Височество. Да се отдалечиш мъничко от закона и да направиш такъв невинен обмен не значи нищо, и благородните свети души на вашите предци ще останат не само спокойни, но и доволни. Та нали само вие можете да направите блестящ златен орнамент, от който те ще бъдат само доволни. И нали ако златото можеше да бъде зло само по себе си, ако това изобщо беше възможно, това зло не би могло да остане, ако вие употребите метала за такава благородна цел, като успокоението на душите на вашите предци.
— Кълна се в костите на дядо си! — разпалено възкликна Великият Майстор. На лицето му се отрази явно удивление, а устните му се разтвориха в усмивка.
— Ферл, какво ще кажете за този млад човек? Аргументът му е неоспорим. Така неоспорим, както и свещените слова на моите предци.
— Изглежда, че е така — мрачно отговори Ферл. — Разбира се, ако тази неоспоримост не е поредната хитроумна уловка на Злия Дух.
— Ще стигна дори по-далече — внезапно каза Пониетс. — Смятайте това злато за обикновен залог. Положете го на олтарите на своите предци, като приношение, и ме задръжте за тридесет дни. Ако до края на този срок няма никакво неудоволствие от тяхна страна, ако не станат никакви нещастия, това, разбира се, ще бъде доказателство, че те приемат това приношение. Нима може да се предложи повече?
И когато Великият Майстор се надигна, за да огледа своите придворни и да види кой не е съгласен, той не забеляза нито сянка от съмнение по лицата им. Дори Ферл подъвка висящия си мустак и късо кимна.
Пониетс се усмихна и помисли за ползата от религиозното си образование.
5.
Преди да успее да организира среща с Ферл, мина още една седмица. Пониетс чувствуваше напрежение, но вече беше успял да привикне към усещането за физическа безпомощност. Наложи му се да напусне пределите на града под стража. Под стража се намираше и във вилата на Ферл. Не му оставаше нищо друго, освен да се примирява с това и дори да не се оглежда през рамо.
В домашна обстановка Ферл изглеждаше и по-висок и по-млад, отколкото тогава в полукръга на Старейшините. В домашните се дрехи той изобщо не приличаше на Старейшина.
— Вие сте странен човек — рязко каза той.
Очите му бяха полузатворени и клепачите леко трепереха.
— През последната седмица и особено през последните два часа вие говорите само за това, че ми е необходимо злато. Това е безполезен труд, тъй като на кого то не е нужно? Нека да придвижим разговора по-нататък.
— Това не е просто злато — предвидливо каза Пониетс. — Не е просто злато, не е някоя и друга монетка. Ние говорим сега за това, което стои зад това.
— Какво може да стои зад златото? — каза Ферл с изкривени в насмешка устни. — Не смятате ли вие да направите пред мен още една тромава демонстрация?
— Тромава?
Пониетс леко се намръщи.
— Безусловно.
Ферл скръсти ръце на гърдите си и замислено поглади брадичката си.
— Не ви осъждам. Вие направихте всичко тромаво с определена цел, сигурен съм в това. И, разбира се, щях да предупредя Негово височество за това, ако знаех причината. Та нали ако бях на ваше място, аз щях да направя това злато на кораба си, а след това да го предложа срещу пленника, без да предизвиквам толкова съмнения и спорове, колкото възникнаха в резултат на вашата демонстрация.