— Вярно е, — съгласи се Пониетс, — но тъй като на своето място съм аз, се реших на тази стъпка, за да привлеча вниманието ви.
— Така ли? Само затова?
Ферл не се и опита да скрие презрителното си удивление.
— И очистителния срок от тридесет дни също ли го предложихте, за да получите нещо по-съществено от моето внимание? Ами ако се изясни, че златото не е чисто?
Пониетс също си позволи в отговор една мрачна шега.
— Когато пробата му ще я оценяват хора, заинтересовани в това то да бъде чисто?
Ферл вдигна поглед и се втренчи в търговеца. Той изглеждаше едновременно удивен и удовлетворен.
— Разумно. А сега кажете, за какво ви е нужно да привлечете моето внимание.
— Моля. За краткото време, което прекарах тук, аз обърнах внимание на разни полезни сведения, които се касаят до вас и ме интересуват. Например: вие сте млад, твърде млад за Съветник, и произхождате от сравнително младо дворянско семейство.
— Не ви ли харесва произходът ми?
— Опазил ме бог. Вашите предци са велики и свещени, никой не смее да го отрича. Но има хора, които твърдят, че вие не сте член на някое от Петте Племена.
Ферл се облегна в креслото.
— Оказвайки уважение на всички, които са такива, — той не скриваше заплахата в гласа си — мога да кажа, че Петте Племена имат бедно семе и рядка кръв. Останали са живи не повече от петдесет членове на Племената.
— И все пак има хора, които твърдят, че Велик Майстор, предводител на нацията, не може да бъде човек от друг произход. И се говори също, че толкова млад и толкова бързо станал фаворит на Великия Майстор човек не може да няма могъщи врагове сред крупните държавни дейци. Негово Височество старее, и протекцията му ще свърши с неговата смърт, а тогава вашият враг несъмнено ще стане този човек, който ще тълкувa словaтa нa Духa.
— За чужденец вие сте успели да чуете прекалено много — рязко каза Ферл. — Такива уши се отсичат.
— Това никога не е късно да се направи.
— Нека теглим чертата — нетърпеливо каза Ферл и се размърда в креслото си. — Вие смятате да ми предложите власт и богатство, ако се съглася с вашите прибори на злото, които се намират на звездолета. Така ли е?
— Да допуснем, че е така. Какво можете да възразите? Да приведете обичайните си възражения за доброто и злото?
Ферл поклати глава.
— Съвсем не. Вашето мнение за нас е основано на езическия агностицизъм, но и аз не съм роб на нашата митология, макар че може така да изглежда. Аз съм човек образован, сър, и, надявам се, просветен. Пълната дълбочина на нашите религиозни обичаи — по-скоро в ритуален, отколкото в етически смисъл — е предназначена предимно за народните маси.
— Какви са тогава вашите възражения — меко настоя Пониетс.
— Именно в това. В масите. Лично аз може би бих искал да сключа с вас съглашение, но за да извлича човек полза от вашите малки прибори, той трябва да ги използува. Как мога да стана богат и уважаван, ако ми се наложи да използувам… е, например обикновения бръснач в най-строга тайна и треперейки, че ще бъда разкрит? Дори ако съм гладко обръснат, как това ще ми помогне да стана богат? И как да избягна смъртта в газовата камера или разкъсването на парчета от тълпата, ако ме хванат да се бръсна?
Пониетс сви рамене.
— Вие сте прав. Като лекарство мога да ви предложа само да образовате вашия народ, за да започне той да използува атомната енергия за своя собствена полза и ваша изгода. Не отричам, работата ще бъде титанична, но ще се изкупи с лихвата. Но това е ваша лична работа и в настоящия момент говоря за съвсем друго. Защото аз не смятам да ви предлагам нито бръсначи, нито ножове, нито механичен боклукопровод.
— Какво тогава смятате да ми предложите?
— Злато. Просто злато. Вие можете да получите прибора, който аз демонстрирах миналата седмица.
Ферл целият се напрегна и кожата на челото му се сви, образувайки бръчки.
— Трансмутационния апарат?
— Да. Запасът от вашето злато ще се равняа на запаса от вашето желязо. Според мен това ще удовлетвори всички ваши нужди. Това ще удовлетвори дори самия Велик Майстор, въпреки вашата младост и всичките ви врагове. И това е безопасно.
— По какъв начин?
— Трябва да работите тайно от всички, което току-що ми казахте. Можете да скриете апарата в най-дълбоките тъмници на най-високите си крепости, в най-отдалеченото си имение, и той пак ще ви направи неизмеримо богат. Вие купвате златото, а не прибора, и на него не пише откъде се е взело, защото по никакъв начин не може да бъде отличено от истинското.
— А кой ще работи с този прибор?
— Вие. Ще ви покажа как става, и след пет минути вие ще се справяте не по-зле от мен.