— А цената?
— Какво пък — много внимателно започна Пониетс. — Аз искам своята цена и та не е малка. В края на краищата аз живея от търговията. Да кажем… това е много ценна машина… вие ще ми дадете еквивалента на един кубически фут злато в чисто желязо.
Ферл се разсмя и Пониетс се изчерви.
— Искам да добавя, сър — добави той натегнато, — че можете да получите парите си обратно в течение на два часа.
— Точно така, и след час вие вече няма да сте тук, а приборът ще престане да работи. Нужна ми е гаранция.
— Давам ви думата си.
— Това е чудесна гаранция, — Ферл се поклони иронично — но вашето присъствие ще ме уреди още по-добре. Мога да ви дам думата си, че ще ви платя една седмица след покупката, ако приборът работи.
— Невъзможно е.
— Невъзможно ли? Та вие сте заслужили смъртно наказание само с предложението да ми продадете нещо. Вие, разбира се, можете да се откажете от сделката, но имате само един избор: приборът или газовата камера утре сутринта. Обещавам ви.
Лицето на Пониетс остана неподвижно, но в очите му проблесна някаква искрица.
— Вие нечестно използувате положението си — каза той. — Поне ще потвърдите ли обещанието си писмено?
— И да стана също престъпник? Не, сър!
Ферл се усмихна с широка удовлетворена усмивка.
— Не, сър! От нас двамата само един е глупак!
С тих глас търговецът каза:
— Съгласен съм.
6.
Горов беше освободен на тридесетия ден и на негово място легнаха петстотин фунта най-чисто злато. И заедно с него освободиха неговия звездолет, който гарантирано не беше пипан от никого и беше престоял цялото това време заключен.
След това малките звездолети ги изпратиха до границите на системата, съвсем както преди ги изпращаха до планетата.
Пониетс наблюдаваше мъничката, блестяща на слънцето точка, която беше корабът на Горов, и слушаше ясния му далечен глас по предавателя.
— Не е това, което е нужно, Пониетс — говореше той. — Трансмутационният апарат няма да свърши работа. Впрочем, откъде го взе?
— Отникъде — търпеливо отговори Пониетс. — Сглобих го от детайлите на хранително-ирадиационната камера. Пък и в него няма нищо добро. Разходът на енергия е забранен в големи размери, иначе Основанието нямаше да търчи по цялата Галактика за тежки метали, а щеше да използува трансмутацията. Това е един от тези обикновени трикове, които знае всеки търговец, само дето никога не ми се беше налагало да превръщам желязо в злато. Но това впечатлява, и апаратът работи… временно.
— Добре. Но все пак този трик не ми върши работа.
— Аз те измъкнах оттук.
— Това също няма отношение към въпроса. Особено ако се има предвид, че аз се връщам веднага щом се избавим от този конвой.
— Защо?
— Ти сам си обяснил това на познатия си Старейшина.
Гласът на Горов се пресекна.
— Когато ти си продавал апарата, си се аргументирал с това, че това е средство за постигане на цели и само по себе си няма никаква цена, че твоят Старейшина купува злато, а не прибор. Това е било великолепно от психологическа гледна точка, но…
— Но? — вежливо и спокойно повтори Пониетс.
Гласът от високоговорителя звучеше по-развълнувано.
— Но ние искаме да им продадем прибор, който би имал цена сам по себе си, което те ще поискат да използуват открито, което ще ги накара да използуват атомната енергия за собствена полза.
— Разбирам всичко това — меко отговори Пониетс. — Ти вече си ми го обяснявал веднъж. Но помисли сам какво ще последва след моята продажба. Докато трансмутаторът работи, Ферл ще сече златни монети, а той ще работи достатъчно дълго, за да мине той на следващите избори. Великият Майстор не е вечен.
— Разчиташ на съзнателността му ли? — студено попита Горов.
— Не… на разумната заинтересованост. Трансмутаторът ще му помогне да стане Велик Майстор, други прибори…
— Не! Не! Ти бъркаш причината със следствието. Ще му помогне не трансмутаторът, а доброто добропорядъчно злато. Набивам ти това в главата вече половин час.
Пониетс се усмихна и седна по-удобно. Изглежда, стига. Няма нужда да дразни повече бедния момък. Гласът на Горов и така вече звучеше доста раздразнено.
— Не забравяй другото, Горов — каза търговецът. — Още не съм свършил. Работата е и в другите апарати.
Настъпи кратко мълчание. След това гласът на Горов внимателно попита:
— Какви други апарати?
Пониетс автоматично посочи с ръка.
— Виждаш ли този ескорт?
— Виждам — късо отговори Горов. — Разкажи ми за приборите.
— Ще ти разкажа, ако не ме прекъсваш. Този ескорт се състои от лични звездолети на Ферл. Той измоли това за нас от Великия Майстор.