Мелоу дълбоко въздъхна.
— Шпионин ли ще бъда?
— Съвсем не. Обикновен търговец, но дъжте очите си широко отворени. Ако успеете да разберете откъде те получават оръжие… Искам да ви напомня, тъй като сте смирниец, че последните два изчезнали звездолета са били от Смирно.
— Кога трябва да отлетя?
— Кога ще можете да подготвите кораба си за отлитане?
— След шест дни.
— Тогава и тръгнете. Подробностите ще научите в Адмиралтейството.
— Добре.
Той се надигна, здраво стисна ръката на Сат и излезе.
Сат почака, внимателно потривайки ръце и отпускайки се от нервното напрежение, после сви рамене и влезе в кабинета на кмета.
Кметът изключи телевизора и се облегна в креслото.
— Как ти се струва, Сат?
— Може би той е добър актьор — отговори Сат и замислено се загледа пред себе си.
2.
Беше същия ден вечерта и в ергенската квартира на Джоран Сат на двадесет и първия етаж на Хардинг Билдинг седеше и на малки глътки пиеше пиво Публис Манлио.
Стареещото леко тяло на Публис Манлио управляваше два от най-важните отрасли на Основанието. Първо, той беше чуждестранен секретар в кабинета на кмета, отговарящ за всички светове, с изключение на Основанието, и второ, беше Кардинал на църквата, Доставчик на Света Храна, Епископ на Храма, и така нататък в същия дух — можеше да се изброява до безконечност.
Той пиеше пиво и говореше:
— Но той не се съгласи де ви разреши да пратите този търговец. Това вече е нещо.
— Но това е толкова малко — отговори Сат. — Това няма да ни даде незабавни резултати. Ние работим твърде грубо, тъй като не можем да предвидим какво ще стане. Това е все едно да се бесим на безкрайно дълго въже с надеждата, че в края му непременно ще има примка.
В някои неща сте прав. И този Мелоу е способен човек. Какво ще стане, ако не успеем да го излъжем толкова лесно?
— Тук сме длъжни да рискуваме. Ако работата е в предателство, то в него участвуват способни хора. Ако не — то на нас ни е нужен способен човек, който ще може да узнае истината. И Мелоу ще бъде следен. Вашиата чаша е празна.
— Не, благодаря. Стига ми.
Сат напълни своята чаша и и търпеливо продължи нелекия за него разговор.
В каквото и да се състоеше този разговор, той завърши неопределено, защото кардиналът внезапно попита нервно:
— Сат, какво сте намислил?
— Ще ви кажа, Манлио.
Тънките устни на Сат се раздвижиха в усмивка.
— Ние сега сме точно в центъра на поредния Селдънов кризис.
Манлио трепна, след това меко попита:
— Откъде знаете? Пак ли се е отворил Темпоралния Сейф?
— Не, приятелю мой, пък и не е задължително. Чуйте и сам си направете изводите. Откакто Галактическата Империя напусна Периферията и ни остави сами на себе си ни нито веднъж не сме имали противник, който разполага с атомна енергия. Това е първият случай. Това би имало голямо значение, дори ако нямахме други неприятности. А ние имаме. За пръв път за седемдесет години преживяваме голяма вътрешна политическа криза. И аз смятам, че такава синхронизация на външната и вътрешната криза прави извода ми безспорен.
Очите на Манлио се свиха.
— Ако няма други причини, това е недостатъчно. Досега сме преживели два Селдънови кризиса и двата пъти Основанието се е намирало под опасността от разрушение. Третият кризис не може да започне, докато тази опасност не стане очевидна.
Сат остана все така невъзмутим.
— Опасността се приближава. Всеки глупак може да каже, че е имало кризис, ако той вече е минал. Истинската държавна служба се състои в това да бъде разпознат този кризис още в зародиш. Манлио, ние с вас живеем на планирана за нас пътечка на историята. Ние знаем, че Хари Селдън е разработил историческите варианти на нашето бъдеще. Знаем, че един прекрасен ден ще възстановим Галактическата Империя. Знаем, че това ще отнеме около хиляда наши години. И ние знаем, че на този път ни чакат няколко тежки кризиса.
И така, първият кризис се е разразил петдесет години след създаването на Основанието, а вторият — тридесет години след първия. Оттогава са минали почти седемдесет и пет години. Време е, Манлио, време е.
Последният неуверено се почеса по носа.
— И вие сте решили да се подготвите за този кризис?
Сат кимна.
— А аз — продължи Манлио — също ли трябва да играя в него някаква роля?
Сат отново кимна.
— Преди да отразим заплахата от външна атомна война ние трябва да сложим ред у дома си. Тези търговци…
— А!
Кардиналът се напрегна, очите му се свиха.
— Да, да. Търговците. Те са полезни, но са твърде силни и твърде независими. Те са другопланетяни и имат прекрасно образование, несвързано с религията. От една страна, ние сами им дадохме това образование, от друга — загубихме след това религиозния контрол над тях.