— А ако ни се удаде да докажем предателство?
— Ако само това ни се удаде, тогава всичко става просто. Но нещата трябва да се пресекат в корена. Даже ако сред тях няма предатели, те са неопределен елемент в нашето общество. Те не изпитват към нас нито патротични чувства, нито обикновено уважение, нито вяра. Под тяхното твърдо ръководство външните провинции, които от времето на Хардин гледат на нас като на Светата Планета, могат да се отцепят.
— Разбирам всичко това, но изходът…
— Изходът трябва да бъде намерен бързо, преди Селдънският кризис да достигне максимума си. С опасността от атомна война и с нарастващи вътрешни безредици шансовете могат да се окажат не в наша полза.
Сат остави на масата празната чаша, която разсеяно въртеше в ръце.
— И това е вашата задача.
— Моята?
— Лично аз нищо не мога. Аз съм на държавна длъжност и нямам юридическа власт.
— Кметът…
— Невъзможно. Помислете само що за човек е това. Той е енергичен само когато трябва да се избегне някаква отговорност. Но ако възникне независима партия, заплашваща преизбирането му, той ще тръгне натам, накъдето го поведем.
— Но, Сат, аз нямам никакви способности в политиката.
— Оставете това на мен. Кой знае, Манлио? От времето на Салвор Хардин длъжността на ърховния Жрец и тази на кмета никога не са били заемани от един и същи човек. Но сега това може да стане, ако вие добре изпълните задачата си.
3.
А на другия край на града, в много по-домашна обстановка, Хобер Мелоу също имаше среща. Той слуша дълго и внимателно, а след това предпазливо каза:
— Да, слушал съм за вашите кампании за спечелване на търговско представителство непосредствено към Съвета. Но, защо аз, Твер?
Джейм Твер, който винаги говореше на място и не на място, със и без да го питат, че той е бил в първата група другопланетяни, получили образование на Основанието, отговори с нисък глас:
— Аз зная какво правя. Помниш ли кога се срещнахме за пръв път?
— На Конвенцията на Търговците.
— Точно така. Ти беше председател. Ти не остави от тези инати камък върху камък, ти им запуши устата завинаги. И сред народа на Основанието си популярен. Имаш обаяние, или поне твърдата репутация на човек, обичащ приключенията, което е едно и също.
— Чудесно — сухо отговори Мелоу. — Но защо точно сега?
— Защото сега ни попадна удобен случай. Знаеш ли, че министърът на Образованието е подал оставка? Това още не е обявено официално, но е така.
— Откъде знаеш това?
— От… няма значение.
Той недоволно махна с ръка.
— Това е вярно. Партията на Действието постепенно се разпада и ние можем да я довършим още сега, ако повдигнем въпроса за равни права за търговците, или, по-добре, за демокрацията.
Мелоу се облегна назад и се загледа в дебелите си пръсти.
— Ясно. Но много съжалявам, Твер. Следващата седмица заминавам по работа. Ще ти се наложи да намериш някой друг.
Твер го изгледа.
— По каква работа? Каква ти работа?
— Свръхсекретна. Държавна тайна и така нататък. Говорих днес със собствения секретар на кмета.
— Змията Сат? — възбудено попита Джейм Твер. — Това е капан. Тази лисица просто иска да се избави от теб. Чуй, Мелоу…
— Спри!
Ръката на Мелоу падна върху свитите юмруци на неговия събеседник.
— Не се горещи. Ако това е капан, аз все някога ще се върна да си разчистя сметката. А ако не, тогава твоята змия Сат играе в наша полза. Слушай, настъпва Селдънов кризис.
Мелоу замълча, очаквайки бурна реакция, но такава не последва. Твер го зяпна в недоумение.
— Какво е това?
— Велика Галактико!
Мелоу не издържа и избухна.
— Какво, по дяволите, сте правили в училище? С какво сте се занимавали там? Вие какво, шегувате ли се със мен, като задавате такива идиотски въпроси?
По-възрастният му събеседник се намръщи.
— Ако ми обясните…
Настъпи дълга пауза, а след това Мелоу отпусна очи и със спокоен тон каза:
— Ще ви обясня. Когато Галактическата Империя започнала да се разпада по периферията и когато в тази периферия настъпил периодът на варварство, тя напълно отпаднала от Империята. Хари Селдън и неговата група психолози създали колония, Основанието, в центъра на цялото това варварство, за да можем да култивираме изкуство, наука и технология, и да създадем ядрото на Втора Империя.
— О, да, да, за това…
— Ощи ни съм свършил — студено каза Мелоу. — Бъдещият път на Основанието е бил пресметнат според психоисторическите формули и по този път хората са били поставени в такива условия, че да преживеят серия от кризиси, които на свой ред да подтикнат човечеството към по-бързо създаване на бъдещата Империя. Всеки кризис, всеки Селдънов кризис завършва епоха в нашата история. Сега ние се приближааме към поредния кризис — трети поред.