— Лесно мога да ви го покажа, и, макар че съм беден, това не ме заплашва с нищо. Къде е столицата на планетата ли искате да знаете, или къде е столицата на Императорския Сектор?
Очите на по-младия се свиха.
— Нима не е едно и също? Нали това е Сивена?
Старият патриций бавно кимна с глава.
— Да, Сивена е. Но планетата вече не е столица на Норманския сектор. Вашите стари карти все пак са ви излъгали. Звездите не се преместват за столетия, но политическите граници са променливи.
— Лошо, много лошо. А далече ли е новата столица?
— На Орше П. На двадесет парсека оттук. Ще я намерите на своята карта. Впрочем, кога е издадена тя?
— Преди сто и петдесет години.
— Толкова отдавна?
Старецът въздъхна.
— Оттогава станаха много неща. Запознат ли сте с нашата история?
Мелоу бавно поклати глава.
— Тогава вие сте щастливец — каза Бар. — За провинциите настанаха тежки времена. Малко по-леко беше само по времето на императора Станел IV, а той умря преди петдесет години. Оттогава — разруха и въстания, въстания и разруха.
Бар се замисли дали не е станал прекалено бъбрив. Той живееше твърде самотно и толкова рядко му се случваше да размени дума с жив човек.
С внезапен интерес Мелоу рязко попита:
— Разруха ли? Вие говорите така, като че ли всички провинции са разрушени напълно.
— Може би не напълно. Необходимо е много време, за да се изтощят напълно физическите ресурси на двадесет и пет първокласни планети. Но в сравнение с благосъстоянието на предишното столетие ние, разбира се, сме много по-зле и подобрение засега не се задава. Но защо вие се заинтересувахте така, младежо? Вие сте здрав и силен и в очите ви свети самият живот!
Търговецът едва не се изчерви, когато избледнелите очи сякаш надникнаха дълбоко в душата му и се усмихнаха на това, което видяха там.
— Работата е там, — каза той, — че аз съм обикновен търговец и искам да търгувам с покрайнините на Галактиката. Намерих няколко стари карти и пристигнах, за да търся нови пазари. И, разбира се, разговорите за изтощени планети ме вълнуват. Как да се спечели на тях? Например, на Сивена?
Старецът се наклони напред.
— Не мога да ви кажа точно. Може би има перспектива. Но вие търговец ли сте? По-скоро приличате на воин. През цялото време държите ръката си до бластера и на скулата ви има белег.
Мелоу отдръпна глава.
— Там, откъдето идвам, няма много закони. Схватките и белезите са просто част от това, което ни се налага да вършим в резултат от търговските операции. Но да се сражаваш има смисъл само ако това в крайна сметка ще донесе печалба, а ако може да се мине без бой, то толкова по-добре. А сега кажете, ще мога ли да спечеля на тази планета дстатъчно, за да си струва да се сражавам? Това не ме плаши.
— Виждам — съгласи сее Бар. — Вие бихте могли да се присъедините към остатъците от армията на Вискард, на Червените Звезди. Наистина, не зная как да нарека тяхното — сражение или пиратство. С удоволствие биха ви взели като наемник при сегашния регент, който се занимава с убийства и насилия, откакто беше извършено удачно покушение върху последния млад принц.
Тънките бузи на патриция почервеняха. Очите му се затвориха и отново се отвориха, ярки като на птица.
— Вие не говорите особена дружелюбно за регента, патриций Бар — каза Мелоу. — Ами ако аз съм един от шпионите му?
— И какво, ако е така? — с горчивина отговори Бар. — Какво можете да вземете от мен?
Той посочи с изсъхналата си ръка стените на бедната си мансарда.
— Живота ви.
— Ще се разделя с него достатъчно лесно. Той и така е вече с пет години по-дълъг, отколкото е нужно. Но вие не сте шпионин. Ако бяхте, то дори сега инстинктивната ми самозащита не би ми дала да кажа това, което казах.
— Откъде знаете?
Старецът се разсмя.
— Вие ме гледате подозрително. Държа бас, че вие мислите, че ви залагам капан, за да започнете да ругаете правителството. Не, не. Отдавна вече не се занимавам с политика.
— Не се занимавате с политика ли? Нима може който и да било да не се занимава с нея? Думите, с които описвахте действията на регента са убийства, насилия и така нататък. Вие никак не изглеждате обективен. Във всеки случай не толкова, колкото ако отдавна не се занимавахте с политика.
Старецът сви рамене.
— Спомените жилят, ако дойдат внезапно. Слушайте и съдете сам! Когато Сивена беше столица на цялата провинция, аз бях патриций и член на провинциалния Сенат. Семейството ми беше старо и уважавано от всички. Един от прапрадедите ми е бил… Впрочем, това не е важно. Отминалата слава е лош спомен.