— Разбирам, че у вас — каза Мелоу, — е станала или гражданска война, или революция.
Лицето на Бар потъмня.
— Гражданските войни бяха безконечни в тези дегенеративни дни, но на Сивена всичко беше спокойно. По времето на Станел IV тя почти достигна миналото благополучие. Но след това на престола един след друг заставаха слаби императори, а слабите императори означаваха силни регенти, и нашият последен регент, същият този Вискард, който сега се занимава с пиратство на Червените звезди, реши сам да стане Император. Той не беше първият. И ако беше успял, също нямаше да бъде първият.
Но не успя. Защото кгато Имперската флотилия начело с Адмирала се приближи към Сивена, цялата планета въстана срещу въстаналия си наместник.
Той тъжно замълча.
Мелоу обърна внимание, че по време на речта на стареца целият се е напрегнал, и веднага се застави да се отпусне.
— Моля, продължавайте, сър.
— Благодаря — слабо отговори Бар. — Великодушно е от ваша страна да удовлетворявате желанията на стария човек. Те въстанаха, или по-точно ще бъде, ако кажа, че ние въстанахме, защото аз бях един от младшите предводители. Вискард едва успя да избягя, преследвахме го по петите. Планетата, а заедно с нея и цялата провинция отвори вратите си за адмирала, изразявайки пълна почит и лоялност към Императора. Защо направихме това и сам не знам. Може би чувствувахме лоялност не към самия Император, който беше тогава дете, а към символа. А може би се бояхме от ужасите на дългата обсада.
— А по-нататък? — подкани го Мелоу.
— По-нататък, — мрачно отговори старецът, — това не се хареса на Адмирала. Той жадуваше за победна слава над въстаналата провинция, а неговите хора искаха да си вземат това, което обикновено се пада на победителите. Затова, докато народът, събрал се по улиците на всички градове, приветствуваше императора и неговия адмирал, последният зае всички въоръжени центрове, а след това заповяда да се бомбардира населението.
— На какво основание?
— На основане че са въстанали срещу наместник, поставен над тях от самия Император. И Адмиралът стана нов наместник след месец убийства, насилия и други ужаси. Имах шестима синове. Петима от тях умряха, не зная как. Имах дъщеря. Надявам се, че също е умряла. Мен не ме закачаха, защото бях стар. И аз дойдох тук, твърде стар, за да мисли нашият наместник за мен.
Той наведе побелялата си глава.
— Те не ми оставиха нищо, защото помогнах да бъде свален встаналият наместник и попречих на Адмирала да заслужи славата си.
Мелоу седеше мълчаливо и чакаше. После меко попита:
— А какво е станало с шестия ви син?
— Какво?
Бар се усмихна с ледена усмивка.
— Той е в безопасност, тъй като се писъедини към Адмирала като прост войник под измислено име. Той е оръдеец в личния флот на наместника. О, не. Виждам очите ви. Той не е лош син. Той ме навестява, когато може, и ми помага. Той поддържа живота ми. И един ден нашият велик и славен наместник ще се моли да умре, и палачът му ще бъде моят син.
— И вие казвате всичко това на непознат? Вие поставяте сина си в тежко положение.
— Не. Аз му помагам, давайки му нов враг. И ако бях приятел на наместника, а не негов враг, бих го посъветвал да изпрати патрулните кораби в космоса до самия край на Галактиката.
— Нима нямате кораби в космоса?
— А вие видели ли сте дори един? Спря ли ви някой и поиска ли ви виза? При толкова малко количество кораби, като у нас, и при такива интриги и беззакония, каквито стават у нас, не може да се откъсне нито един звездолет от тази работа, за да го пратим да охранява външните системи, където цари варварство. Досега нищо не ни е заплашвало откъм периферните райони на Галактиката… докато не се появихте вие.
— Аз? Аз не представлявам никаква опасност.
— След вас ще дойдат други.
Мелоу бавно поклати глава.
— Не съм напълно сигурен, че разбирам за какво говорите.
— Чуйте ме!
В гласа на стареца имаше някакво трескаво нетърпение.
— Разбрах кой сте вие веднага, след като влязохте. Когато ви видях за пръв път, тялото ви беше защитено от силово поле.
Мелоу със съмнение помълча, после отговори:
— Да… Това е вярно.
— Ето. Това беше грешка, макар че вие самият не знаехте за нея. Има някои неща, които знам. В нашите умиращи дни не е модно да бъдеш учен. Събитията текат и отминават, и който не може да се бори с прибоя с оръжие в ръка, бива отнесен в морето, като мен например. Но аз съм бил учен и зная, че през цялата история на атомната енергия никога не е било изобретявано портативно силово поле. Ние, разбира се, имаме силови полета, управлявани от огромни, тромави енергостанции, които могат да защитят град или дори звездолет, но не и един единствен човек.