— Не.
— Тогава… тогава откъде имате това?
— Какво значение има?
Гласът на Мелоу беше студен и презрителен.
— Нужно ли ви е това или не?
Тънката възлеста верижка падна на масата.
— Вземете.
— И това ли е всичко?
— Да.
— Откъде тогава се взема енергията?
Пръстът на Мелоу показа голямата ръкохватка в тежка оловна обвивка.
Техникът внимателно огледа верижката и лицето му постепенно се наля с кръв.
— Сър, аз съм техник, при това старши. Вече двадесет години работя като Супервизор, и съм учил при самия Велик Блер в Транторския Университет. Ако имате наглостта да ме уверявате, че атомен реактор може да бъде поставен в контейнер с размера на… на орех, дявол да го вземе, ще ви изпратя при Протектора под стража точно след три секунди.
— В такъв случай го обяснявайте както искате, ако можете. Казах ви истината.
Червенината бавно започна да изчезва от лицето на техника, докато той обвиваше верижката около пояса си, а след това, повтаряйки жеста на Мелоу, натисна ръкохватката. Смътната светлина го обви от главата до петите. Той вдигна бластера, после се поколеба. Бавно постави регулатора на минимум.
А след това трескаво натисна спусъка и атомният лъч безвредно се плъзна по ръката му.
Той рязко се обърна.
— А какво ще стане, ако ви убия сега и оставя силовото поле за себе си?
— Опитайте — отговори Мелоу. — Какво мислите, че съм ви дал единственият образец ли?
И той също се обви в мъглива светлина.
Техникът нервно хихикна. Бластерът падна на масата.
— Каква е тогава малката услуга, това почти нищо, което искате от мен?
— Искам да огледам вашите генератори.
— Разбирате ли, че това е забранено. Можем и двамата да хвръкнем във въздуха, ако…
— Не смятам да ги пипам или да правя нещо. Просто искам да ги видя от разстояние.
— А ако не?
— Какво пък, силовото поле ще си остане за вас, но аз имам още много подобни неща. Например, бластер, специялно създаден за преодоляване на такова поле.
— Хм-м-м.
Очите на техника светнаха.
— Да вървим.
12.
Домт на техника беше неголяма двуетажна сграда, намираща се до пространство, закрито от огромен куб без прозорци и врати, почти в центъра на града. Те проникнаха там по подземен преход, и Мелоу се оказа в тихата озонирана атмосфера на енергостанцията.
В течение на петнадесет минути той мълчаливо следваше своя водач. Очите му не изпускаха ни най-малката подробост. Но той не пипаше нищо. А след това техникът каза с придушен от нервното напрежение глас:
— Е, достатъчно ли е? Не мога да се доверявам на подчинените си в тази работа.
— Можете ли вие изобщо да им се доверявате някога? — иронично попита Мелоу. — Обаче всичко е наред. Достатъчно.
Те се върнаха обратно в кантората и Мелоу замислено попита:
— И всички тези генератори са във ваши ръце?
— До един — отговори техникът с гордост.
— И вие ги поддържате в изправност и в работно състояние?
— Напълно вярно!
— А ако те се повредят?
Техникът с негодувание поклати глава.
— Няма да се повредят. Никога няма да се повредят. Построени са били за вечността.
— Вечността — това е твърде дълъг срок. Да предположим…
— Това не е научно — да се предполагат нищо не значещи обстоятелства.
— Добре. Да допуснем, че сега бях разрушил с бластера си най-важната част на генератора, или бях разбил кварцовата Д-тръба?
— Тогава — закрещя побеснял техникът, — просто биха ви убили.
— Да, зная това.
Мелоу сега също крещеше.
— Но какво би станало с генератора? Бихте ли могли да го поправите?
— Сър.
Техникът подчертаваше всяка дума.
— Вие честно получихте това, което искахте. Не ви излъгах. А сега си вървете! Повече нищо не ви дължа!
Мелоу се наведе в ироничен уважителен поклон и излезе.
След два дена той вече беше на базата, където „Далечна Звезда“ чакаше завръщането му, за да се отправи към Терминус.
А след още два дена силовото поле на техника отказа, и както и да тръскаше той верижката и каквито и проклятия да изригваше, сиянието вече не се появи.
13.
Мелоу си позволи да се отпусне за първи път от половин година насам. Той лежеше по гръб в слънчевата стая на новия си дом, съвършено гол. Мускулестите му ръце бяха разтворени настрани, и мускулите се движеха в такт с дишането.
Човекът, седящ до него, му сложи пура в устата и я запали. След това отхапа края на нова пура и каза:
— Вие явно сте се преуморили. Нужна ви е дълга почивка.
— Може би, Джаел, но по-добре ще си почина в креслото на Съветник. Защото смятам да получа това място, а вие ще ми помогнете.