Така че, когато се пенсионирам, се надявам да гледам колегите от ранната Космическа ера, уволнени поради напреднала възраст, как кръжат в орбиталното Саргасово море непосредствено над главата ми.
Коломбо
1969 г. — 1978 г.
И сега, ето едно от онези удивителни съвпадения, които вече се научих да считам за закономерни…
Докато изглаждах доказателствения материал за тази новела, получих от доктор Джероум Пиърсон копие от техническия меморандум на НАСА ТМ-75174, озаглавен „Небесна «огърлица» около Земята“ от Г. Поляков. Това бе превод на статията „Космическое «ожерелье» Земли“, публикувана в списанието „Техника молодежи“, номер 4, 1977 г., страници от 41 до 43.
В тази кратка, но разпалваща въображението студия доктор Поляков от Астраханския педагогически институт описва с много точни инженерни подробности крайното виждане на Морган за непрекъснат пръстен около Земята. Представя си го като естествено продължение на космическия елеватор, чиято конструкция и принцип на действие дискутира по начин, напълно идентичен с моето собствено разглеждане.
Поздравявам Ви, товарищ Поляков, и започвам да се чудя дали, още веднъж, аз не съм проявил ненужна консервативност! Може би орбиталната кула ще стане постижение на двадесет и първия век, а не на двадесет и втория!
Нашите внуци биха демонстрирали моите думи — понякога да мислиш в гигантски мащаби е красиво!
Коломбо
18 септември 1978 г.