Да осигури за себе си това пропито с история късче земя след подаването на оставката достави на Йохан върховно удоволствие, каквото не бе изпитал по време на цялата си кариера. Сбъдна се недостижима мечта! Придобивката изиска цялото му умение на дипломат плюс известен шантаж в Департамента по археология. По-късно в Държавната асамблея бяха повдигнати някои въпроси, които, за щастие, останаха без отговор.
Тук бе изолиран от всички с изключение на най-упоритите туристи и студенти чрез нов ров, продължение на предишния, и бе прикрит от погледа им от мутирали дървета Ашока, които образуваха дебела стена и целогодишно искряха от цвят. В горичката намираха убежище и няколко семейства маймуни, които се забавляваха само да наблюдават, но понякога нахлуваха във вилата и отмъкваха всички преносими предмети, които предизвикваха любопитството им. В такива случаи впоследствие започваше кратка междувидова война за установяване на крайното притежание на новопридобитата собственост. Вдигаше се много врява, разнасяха се викове за надвиснала опасност. Обезпокояваха се както хората, така и човекоподобните маймуни, които скоро се завръщаха, тъй като отдавна бяха научили, че никой в действителност не ги заплашваше.
Тъкмо един знаменит залез в Тейпробейн започна да преобразява небето на запад, когато между дърветата тихо приближи електротрициклет и подкара нагоре покрай гранитните колони на откритата галерия. (Гениален стил на Чола от периода на Ранапура! Пълен анахронизъм. Но само професор Пол Сарат бе се изказал критично в обичайния си стил.)
Трупайки дълго горчив опит, Раджасингхе беше свикнал да не вярва на първото си впечатление, но и никога да не го пренебрегва. Донякъде очакваше, че Ваневар Морган щеше да бъде огромен, внушителен мъжага, подобен на постиженията си. Вместо това се оказа, че инженерът бе с ръст под средния и с почти крехка фигура. Стройното му тяло бе жилесто, а гарвановочерната му коса ограждаше като в рамка лице, значително по-младо за възрастта му — петдесет и една години.
Видеодисплеят от биографичния файл на „Ари“ този път не направи услуга на Йохан. Новодошлият можеше да бъде както романтичен поет или изнасящ концерти пианист, така и способен актьор, омайващ хиляди с таланта си. Раджасингхе разпознаваше властта веднага щом я видеше, тъй като на времето това бе негов бизнес. Озова се пред властен човек. „Внимавай с ниските хора — напомняше си често той, — защото те движат и променят света!“
След тази мисъл в душата му трепна мрачно предчувствие. Почти всяка седмица стари приятели и едновремешни врагове го навестяваха в затънтеното му жилище, за да разменят новини и да поровят в миналото. Той се радваше на тези визити, тъй като оформяха облика на живота му. Въпреки всичко предварително знаеше почти всичко относно истинската цел на посещенията или темата на предстоящите разговори.
Раджасингхе усещаше, че двамата с Морган нямаха общи интереси. Можеха да си разменят само празни приказки относно времето и здравето. Никога не се бяха срещали преди, нито пък пътищата им бяха се пресичали. Дори с труд разпозна името на госта. Още по-необичаен бе фактът, че инженерът го бе помолил да запази срещата им конфиденциална.
Раджасингхе бе се съгласил, но с чувство на презрение. В мирния живот, който водеше, вече нямаше нужда от секретност. Най-малко желаеше някоя важна мистерия да се намеси в добре подредения му живот. Беше приключил с тайните завинаги. Преди десет години (или дори повече?) бе освободил личните си телохранители.
Разстрои го не толкова ненатрапчивата тайнственост, колкото собственото му объркване. Главният инженер на „Сухопътния отдел“ на фирмата „Теран Констракшън Корпорейшън“ едва ли би изминал хиляди километри, само за да го помоли за автограф или да го обсипе с традиционните за турист баналности. Най-вероятно бе дошъл с определена цел, а домакинът не можа да се досети каква бе тя, въпреки че напрегна ума си.