— Не, последното не е необходимо, поне засега. Може би — след пет години, но зависи. Предлагам ти да започнеш с този модел. Носи се точно под гръдната кост и затова не са нужни дистанционни сензори. След известно време ще престанеш да го забелязваш. И то няма да те безпокои без нужда!
— Как ще се сещам за него?
— Слушай!
Лекарят натисна един от многобройните бутони на компютърната си конзола и ласкав, мецосопранов глас с обикновен тон отбеляза: „Мисля, че трябва да седнете и да починете за десетина минути.“. След кратка пауза продължи: „Би било добра идея да полегнете за половин час.“. Друга пауза. „При първа възможност посетете доктор Смит!“ Следваше:
„Моля вземете незабавно едно червено хапче!“
„Извиках линейка! Лежете и не мърдайте! Всичко ще се оправи!“
Морган понечи да запуши ушите си, за да се предпази от пронизителния сиренен вой.
„Тук е КОРА! Спешен случай! Моля, който ме чува, да дойде незабавно! Тук е КОРА! Моля…“
— Мисля, че схвана общата идея — продължи лекарят, след като в офиса се възцари тишина. — Разбира се, програмите и съобщенията се съобразяват с индивида. Разполагаме с богат избор на гласове, включително и на извести личности.
— Този тембър ми харесва. Кога ще бъде готово моето устройство?
— Ще ти се обадя след три дни. О, да… алармите, които се носят под гръдната кост имат някои преимущества, за които не е зле да ти спомена.
— Какви?
— Един от моите пациенти е запален тенисист. Разправи ми, че когато разтворел ризата си, видът на този малък червен диск оказвал абсолютно съкрушаващ ефект на противника му в играта…
Глава 34. Световъртеж
Някога най-важната работа на хората била да обновяват редовно своите адресни книги. Универсалният код бе направил тази дейност ненужна, тъй като с помощта на личностния пожизнен идентификационен номер даден човек можеше да бъде намерен за секунди. Дори ако номерът му бе неизвестен, стандартната търсеща програма се справяше достатъчно бързо, ако й бъдеха зададени рождената дата, професията и ред други подробности. (В действителност, обаче, възникваха проблеми, ако името бе Смит, Сингх или Мохамед.)
Развитието на глобалните информационни системи бе направило несъстоятелна и една друга досадна необходимост. Ако се отбележеше по специален начин имената на приятелите, които човек искаше да поздрави по случай рождения ден или друга годишнина, то домашният персонален компютър свършваше останалото. В съответния ден (освен ако не се случеше глупава грешка в програмирането, което не бе рядкост) даденото съобщение биваше автоматично изпратено по предназначението си. И дори получателят да бе проницателен и да подозираше, че топлите думи на екрана бяха изцяло дело на електрониката — след като средностатистическият изпращащ не си бе спомнял за него от години — жестът бе добре дошъл въпреки всичко.
Но технологията, елиминирала едни задачи, създаде други, още по-належащи ангажименти. От тях най-важно бе да се определи „Профила на личностните интереси“.
Повечето настройваха тяхното ПЛИ на деня, съответствуващ на Нова година или рождената дата. Листът на Морган съдържаше петдесет позиции, а бе чул за хора с по над сто! Вероятно последните проседяваха ранните утринни часове, като се бореха с потока от информация, освен ако не бяха шегобийци, установили алармата на компютърната си конзола да сработва на класически невероятности, като например:
„Яйца, динозавър, излюпване на
Кръг, заквадратяване
«Атлантис», ново излитане на
Христос, второ появяване на
Чудовище от Лох Нес, хващане…“
или дори:
„Свят, край на“.
Разбира се, обикновено егоизмът и изискванията на професията подсигуряваха името на абоната да бъде на първо място в листа. При инженера нямаше изключение, но въведените от него ключови думи бяха леко необичайни:
„Кула, орбитална
Кула, космическа
Кула, (гео)синхронна
Елеватор, космически
Елеватор, орбитален
Елеватор, (гео)синхронен…“
Тези термини покриваха по-голямата част от вариациите, използувани от масмедиите и му гарантираха информираност по поне деветдесет процента от новостите, касаещи неговия проект. В по-голямата си част съобщенията бяха тривиални и понякога той се чудеше дали имаше смисъл да ги търси по този начин. Новините, които наистина имаха значение, стигаха до него достатъчно бързо.
Морган, все още сънен, триеше очи, а леглото му току-що бе се прибрало в стената на скромно обзаведения апартамент, когато забеляза светването на „Аларма“ на компютърната конзола. Натисна едновременно бутоните „Кафе“ и „Възпроизвеждане“ и изчака последната среднощна сензация.