Може би за щастие, хората притежават необикновената дарба да настройват своето съзнание така, че да забравят всички страховити бъдещи възможности. Римлянинът-фермер орал по склоновете на вулкана Везувий и не обръщал никакво внимание на пушеците, издигащи се преди изригването. Втората половина на двадесети век изживяхме под заплахата на водородната бомба, а следващата половина от двадесет и първи — на вируса «Голгота». Аналогично сме се научили да живеем и под угрозата или месианството на «Стархоум»…
«Старглайдер» ни разкри много нови странни светове и раси, но — никакви нови технологии, затова почти не оказа влияние върху техническите аспекти на нашата култура. Това случайно ли стана или бе резултат от някаква целенасочена политика? Още много въпроси ни се искаше да зададем на космическия робот, но сега е много късно… или прекалено рано.
От друга страна с него разисквахме немалко наши проблеми, касаещи философията и религията и в тези области влиянието му бе забележително. На «Старглайдер» се приписва фразата: «Вярата в бог очевидно е закърнял психологически зачатък при възпроизводството на бозайниците», въпреки че в компютърните преводи не се среща никъде.
Ами ако е вярно? Напълно противоречи на въпроса за действителното съществувание на бог, което тук, по-нататък ще демонстрирам…“
Суами Кришнамуртхи (Д-р Чоам Голдберг)
Глава 36. Жестоко небе
Лентата от хипернишки се виждаше с просто око на по-голямо разстояние нощем, отколкото денем. При залез слънце, когато запалеха предупредителните светлини, тя сякаш се нажежаваше до бяло, изтъняваше нагоре и в някаква неопределена точка се изгубваше на фона на звездите.
Вече бе призната за най-голямото чудо на света. Отвсякъде прииждаха пилигрими да я видят. Някой иронично се изрази, че те отдавали последна почит на свещената планина. Накрая Морган категорично забрани достъпа на странични лица до площадката.
Всички посетители бяха се държали по един и същи начин. Най-напред протягаха ръка и докосваха леко широката пет сантиметра лента и прокарваха по нея пръст почти с благоговение. След това долепваха ухо до гладкия студен материал и се вслушваха с надеждата да доловят шума на небето. Някои твърдяха, че били чули ниска, басова нота на самия праг на чуваемостта, но те се заблуждаваха. Дори най-висшите хармоници, кратни на резонансната честота на кулата, се намираха под обхвата на човешките слухови способности.
Някои си отиваха, като клатеха глави и мърмореха: „Никога не бихте ме излъгали да пътувам с това!“. Но те бяха от онзи тип хора, които на времето бяха се изразили с подобни забележки и за ракетите с реактивни двигатели, космическите совалки, самолетите, автомобилите и дори — парните локомотиви!
На скептиците се отговаряше по един и същи начин: „Не се безпокойте. Това е само част от скелето, една от четирите ленти, които ще водят от орбиталната кула до Земята. Да се пътува през последния участък от пътя ще прилича на изкачване на небостъргач с асансьор, с тая разлика че пътуването ще бъде много по-дълго и с повече удобства!“.
На Максин Дювал й предстоеше пътешествие, но — извънредно кратко и не съвсем комфортно. Ала щом веднъж Морган капитулира пред молбата й, постара се да подсигури безопасността.
Крехкият „паяк“ — изпитателен образец на прототипа, изглеждаше като моторизиран шезлонг. Бе направил дузина изкачвания до височина двадесет километра с двойно по-голям товар. Бяха възникнали обичайните пречки, но не се бе случило нищо сериозно. Последните пет изпитания не изявиха никакъв дефект. А какво можеше да се повреди? Ако прекъснеше електрозахранването, което бе немислимо за толкова проста автономна система, гравитацията щеше да тласка Дювал безопасно надолу, а автоматичните спирачки щяха да ограничават скоростта на спускането. Единственият реален риск бе, че задвижващият механизъм можеше да се счупи, от което паякът и неговата спътница щяха да заседнат в най-горния слой на атмосферата. Но Морган бе се подготвил и за най-лошото.
— Само петнадесет километра! — бе изпротестирала Дювал. — Та планер би могъл да се издигне по-високо!
— Но не и ти, ако си само с кислородна маска. Разбира се, ако желаеш да почакаш година, докато снабдим вече работещата платформа с животоподдържаща система…