— Не, добре съм. Що за реактивен самолет е този? Кога ще бъде открит тунелът? Може ли да докосна лентите?
— Видя ли какво имам предвид? — Кингзли се закиска.
— Първо: това е чартърния самолет на шейх Абдулах; идва ни на посещение неговият син Фейсал. Второ: онзи капак ще стои захлупен, докато кулата достигне планината и навлезе в тунела. В момента го използуваме като работна платформа, а и ни предпазва от дъжда. Трето: можеш да докоснеш лентите, ако желаеш. Не тичай, вредно е на тази надморска височина!
— Дори да си на тринадесет, имам основания да се съмнявам в това! — промърмори Кингзли, вперил поглед в бързо отдалечаващия се гръб на момчето.
Двамата възрастни го настигнаха след време при Източната котва.
Също като мнозина други преди него Дев се взираше в матовата, сива лента, която изникваше право от земята и се извисяваше вертикално в небето. Проследи я с поглед нагоре, нагоре, нагоре, докато килна глава назад. Морган и помощникът му не го последваха, независимо че изкушението им бе голямо и въпреки годините, прекарани тук в работа. Даже не го предупредиха, че на някои посетители им се завиваше свят, колабираха и не можеха да вървят без чужда помощ.
Момчето излезе жилаво. Почти минута стоя, вперило взор в зенита, сякаш с надеждата да зърне хилядите хора и милионите тонове материал, уравновесени някъде зад тъмната синева на небето. Накрая затвори очи с гримаса, поклати глава и хвърли поглед за миг надолу към краката си сякаш да се увери, че все още стоеше на непоклатима земна твърд.
Протегна предпазливо ръка и удари по тясната лента, свързваща планетата със своята нова луна.
— Какво ще стане, ако се скъса?
Въпросът не бе нов. Но мнозина се удивляваха на отговора.
— Съвсем немного! В този момент лентата практически не е подложена на опън. Ако бъде срязана, просто ще увисне, залюляна от бриза.
Кингзли се намръщи недоволен. Двамата инженери знаеха, че ситуацията бе описана силно опростено. Всъщност, и четирите ленти изпитваха натоварване от порядъка на стотина тона, което бе пренебрежимо малко в сравнение с товарите, които бяха проектирани да бъдат обработвани от действуващата система, интегрирана в конструкцията на кулата. Нямаше смисъл да объркват момчето с ненужни подробности.
Дев обмисли. Леко перна лентата, като че се опитваше да извлече музикален тон. Чу се само глухо щракване, което моментално замря.
— Ако удариш с тежък ковашки чук и дойдеш след десет часа, ще си пристигнал тъкмо навреме, за да чуеш ехото, пристигащо от „Междинната станция“! — отбеляза Морган.
— Няма смисъл да идваш! — възрази Кингзли. — Заглъхването на системата е голямо!
— Недей да ни разваляш удоволствието, Уорън! Дев, а сега ела и виж нещо наистина интересно!
Придвижиха се към центъра на кръгъл метален диск, който покриваше като шапка планината и затваряше тунела подобно на гигантски капак на тиган. Тук, на еднакво разстояние от четирите ленти, спускащи се от кулата, се намираше малка постройка, която изглеждаше със съвременен дизайн, контрастиращ с повърхността, на която бе издигната. Вътре бе приютен телескоп със странна направа, насочен право нагоре и явно не можеше да бъде отклонен в друга посока.
— Сега е най-удачното време за наблюдение, точно преди залез. Основата на кулата е най-добре осветена.
— Като заговорихме за Слънцето — намеси се Кингзли, — погледни и към него. Днес се вижда по-ясно от вчера. — В гласа му се прокрадна нотка на благоговение, когато посочи ярката загладена елипса, потъваща в мараня на запад.
Мъглата на хоризонта бе намалила блясъка му, така че човек можеше да погледне с невъоръжено око.
Преди по-малко от век по небесното светило беше се появила група петна. Бяха се разпрострели почти до половината на златния диск. Изглеждаше сякаш Слънцето бе поразено от някакви злокачествени тумори или бе пронизано смъртоносно. Дори могъщият Юпитер не бе в състояние да отвори такава рана в атмосферата на Слънцето. Най-голямото петно бе с диаметър четвърт милиона километра и би могло да погълне стотици Земи.
— Предсказват ново голямо северно сияние нощес. Професор Сесуи и веселата му компания положително са направили точно изчисленията.
— Чакай да видим как преживяват! — рече Морган и настрои окуляра. — Погледни, Дев.
Момчето се взря внимателно за миг.
— Виждам четирите ленти, които отиват навътре… исках да кажа нагоре… и изчезват.