Събеседникът му едвам се сдържаше. Понечи да кресне: „Абе тия луди ли са?“, когато шофьорът-пилот предугади и продължи:
— Не познавате професора! Прекарах последната седмица с него. Предполагам, биха се изразили за него, че е… всеотдаен. Трима души едвам го спряхме да не се върне в кабината на транспортьора, за да прибере още от апаратурата си. Току-що ми призна, че дори всички да умрем, щял да пусне поне един уред да работи…
Морган усети по гласа му, че освен раздразнение Чанг изпитваше и не малко възхищение от своя забележителен и капризен пасажер. А именитият учен бе прав по своему. Имаше смисъл да спаси, каквото можеше, за да не отидат на халос многогодишните му усилия от тази злополучна експедиция.
— Добре тогава! — Морган се примири с неизбежното. — Щом не съм удостоен с аудиенция, то бих желал ти да обобщиш ситуацията. Досега информацията ми бе все от втора ръка.
Чак сега му хрумна, че във всеки случай Чанг можеше да му даде много по-полезен рапорт от Сесуи. Въпреки че настояването на шофьора-пилот да бъде наричан само с втората част на титлата му предизвикваше присмех всред истинските астронавти, той бе сръчен техник с добри познания по механика и електроинженерство.
— Няма много за разправяне. Имахме малко време и затова не успяхме да спасим каквото и да било… с изключение на онзи проклет спектроскоп. Откровено, даже се съмнявах, че щях да успея да се промъкна през въздушния шлюз…
Разполагаме само с дрехите на гърба си и това е всичко. Една от студентките грабнала пътната си чанта. Познай какво има вътре! Съдържа проекта на нейната дисертация, написан на хартия, слава богу! Дори не е в огнеупорна касетка въпреки изискванията. Ако ни стигне кислородът, ще горим лист по лист, за да се постоплим…
Морган слушаше този глас, долетял от Космоса, и гледаше през полупрозрачната, все пак — даваща илюзия за материалност холограма на кулата и изведнъж го споходи видение. Представи си как в най-долния отсек щъкаха човешки същества в десеторно умален мащаб… Трябваше само да протегне ръка, за да ги отнесе на сигурно място…
— След студа най-големия проблем е въздухът. Не зная за колко време ще се натрупа въглероден двуокис в такава концентрация, че да изпаднем в безсъзнание. Може би бихте могли да изчислите. Какъвто и да бъде отговорът, страхувам се, че ще бъде прекалено оптимистичен… — Гласът на Чанг се сниши и той заговори почти конспиративно, явно за да не бъде чут. — Професорът и студентите му не знаят, но южният въздушен шлюз бе повреден при експлозията. Има утечка… чува се постоянно съскане около уплътнителите. Не мога да преценя доколко е сериозно. — Гласът му доби нормална сила. — Е, такава е ситуацията. Ще очакваме вашето обаждане…
„А какво по дяволите можем да ви кажем? — помисли Морган. — Освен последно «Сбогом!»“
Правилното поведение в моменти на криза бе умение, на което Морган се възхищаваше, но не завиждаше. Янос Барток, дежурен офицер по безопасността на кулата, намиращ се в „Междинната станция“, отговаряше за спасителната операция. Оперативният щаб в недрата на планината Шри Канда на двадесет и пет хиляди километра под него и само на шестстотин километра от сцената на трагедията можеха само да слушат рапортите, да дават полезни съвети и да задоволяват любопитството на новинарските средства за информация по свое усмотрение.
Разбира се, Максин Дювал се свърза минути след нещастието и както винаги, въпросите й бяха само по същество.
— Могат ли да ги достигнат навреме от „Междинната станция“?
Морган се поколеба. Несъмнено отговорът бе: „Не“. Въпреки това бе неразумно, а и жестоко да я лишава от надежда толкова рано. Освен това прозираше лъч надежда.
— Не искам да храня фалшиви илюзии, но може и да не се наложи да искаме помощ от „Междинната станция“. Има един екип, който работи доста по-близо, на станцията „10 К“, находяща се на десет хиляди километра над тях. Техният транспортьор би могъл да достигне „Основата“ за двадесет часа.
— Тогава защо още не са тръгнали?
— Дежурният офицер по безопасността Барток скоро ще вземе решение… въпреки че би могло да се окаже безполезен напън. Предполагаме, че имат въздух за не повече от половината от това време. А проблемът с температурата е още по-сериозен.
— Какво искаш да кажеш?
— Горе настъпва нощта, а те нямат източник на топлина. Не го излъчвай в ефира още, Максин, но може да се окаже, че състезанието се води между ниските температури и задушаването.