За няколко секунди настъпи пауза. След това жената необичайно свенливо сподели:
— Може и да прозвучи глупаво, но метеорологичните станции с техните мощни инфрачервени лазери…
— Благодаря ти, Максин. По-скоро аз съм глупакът. Изчакай за минутка да поговоря с „Междинната станция“.
Инженерът повика Барток и той се отзова вежливо. Но резкият му отговор даде да се разбере ясно мнението му за аматьори, които се бъркаха дето не им бе работата.
— Извинявай, че те обезпокоих — извини се Морган и превключи отново към журналистката.
— Има случаи, когато експертите са изключително компетентни — каза й с тъга, но и с гордост. — Нашият човек е един от тях! Обадил се е на службата „Управление на мусоните“ преди десет минути. Там вече изчисляват мощността на лъча. Не желаят да предозират, тъй като могат да опекат всички.
— Значи бях права! — подмаза се Дювал. — Трябваше сам да се сетиш за това, Ван! Какво още си забравил?
Морган не можа да измисли отговор, нито пък опита. Сякаш виждаше как компютърният мозък на журналистката препускаше. Предугади следващия й въпрос. Оказа се прав.
— Не можете ли да използувате паяците?
— Дори последните модели имат ограничение за височината. Акумулаторните им батерии могат да ги издигнат само до триста километра. Проектирани са да правят инспекции на кулата, в тази й част, която е потопена в атмосферата.
— Ами тогава снабдете ги с по-мощни батерии!
— Само за няколко часа? Но не в това е проблемът. Единственият паяк, който изпитваме в момента, не може да превозва пътници.
— Изпратете го празен!
— Съжалявам… но вече обмислихме този вариант. Задължително е на борда да има оператор, който да извърши скачването, когато паякът достигне основата. А и би отнело дни да измъкнем седем човека един по един…
— Все сте разработили някакъв план!
— Имаме няколко, но всички са чиста проба лудост! Ако се спрем на някой по-разумен, ще те уведомя. Междувременно има нещо, което би могла да направиш за нас.
— Какво е то? — В гласа й се прокрадна подозрителност.
— Обясни на своята публика защо космически кораб би могъл да се стикова с друг на височина шестстотин километра, но не и с кулата. Щом свършиш това, може би ще имаме още новини за теб.
Леко обиденото лице на Дювал избледня от екрана и Морган се обърна още веднъж към добре оркестрирания хаос в залата за управление. Опита да остави ума си да се зарее свободно около всеки аспект на проблема. Въпреки учтивия отказ на офицера по безопасността, който ръководеше ефикасно от „Междинната станция“, можеше да стигне до някакви полезни идеи. Не очакваше да открие някакво магическо решение, но познаваше кулата по-добре от всеки друг, с изключение може би на Уорън Кингзли. Помощникът му вероятно бе запознат по-изтънко с подробностите, докато Морган имаше по-пълна обща представа.
Седем мъже и жени загиваха бавно от задушаване в небето. Ситуацията бе уникална в цялата история на космическата технология.
Трябваше да има някакъв начин да ги спаси, преди да бяха се отровили с издишвания въглероден двуокис или налягането да спаднеше толкова ниско, че камерата да станеше буквално като гроба на Мохамед, увиснал между небето и земята!
Глава 45. Нужният човек
— Ще успеем! — успокои го Кингзли, широко усмихнат. — Паякът може да достигне „Основата“.
— Добавили сте достатъчно допълнителна енергия към акумулаторите?
— Да, нещо такова. Ще има две степени, както при ракетите. Щом първата батерия се изтощи, трябва да бъде изхвърлена през борда, за да се отърве превозното средство от мъртвото тегло. Това ще стане на четиристотния километър. Вградената батерия на паяка ще поеме захранването през останалата част на пътя.
— И колко полезен товар ще може да се пренесе?
Усмивката на Кингзли угасна.
— С най-добрите батерии, с които разполагаме — най-много петдесет килограма.
— Само толкова! Че каква полза би имало?
— Достатъчно е. Ще побере няколко от онези балони от новия модел с по пет килограма кислород под налягане хиляда атмосфери, маски с молекулярни филтри за отстраняване на въглеродния двуокис, малко вода и компресирана храна, както и медицински принадлежности. Можем да доведем теглото под четиридесет и пет килограма.
— Фю! Сигурен ли си, че провизиите ще стигнат?
— Да. Ще ги облекчат временно, докато пристигне транспортьорът от станцията „10 К“. Ако се наложи, паякът може да направи и втори курс догоре.
— Съгласува ли с Барток?
— Одобрява. В края на краищата, никой няма по-добра идея.
Морган почувствува как сякаш непосилно бреме падна от плещите му. Всичко можеше да тръгне от лошо по-лошо, но все още блестеше лъч надежда. Чувството за пълна безпомощност се разсея.