В такива моменти рядко последваха прочувствени речи, а от друга страна предстоеше достатъчно рутинна операция. Морган се усмихна доста вдървено на Кингзли и промърмори:
— Наглеждай склада, докато се върна, Уорън!
След това забеляза крехката самотна фигурка в тълпата около капсулата. „Боже мой! — сети се. — Почти забравих бедното дете…“
— Дев! — повика го. — Извинявай, не можах да се погрижа добре за теб. Но ще се реванширам, щом се върна!
„И ще го направя — обеща си. — Когато строежът на кулата завърши, ще имам време за всичко — дори за роднинските отношения, които досега почти напълно пренебрегвах. Струва си да обърна повечко внимание на Дев. Хлапето изглежда многообещаващо, а и знае кога да не се пречка…“
Кривата врата на капсулата — горната половина, направена от прозрачна пластмаса — се затвори плавно с тъп звук и притисна уплътнителите. Морган натисна бутона „Проверка“ и жизненоважните функции на паяка се появиха на екрана една по една. Всички светеха зелено, затова нямаше нужда да вниква в конкретните показания. Ако някоя от стойностите излезеше извън номинала, щеше да примигва два пъти в секунда с червен цвят. Следвайки своята обичайна професионална предпазливост, инженерът се увери дали показанието за кислорода бе сто и два процента, заредеността на главната батерия — сто и един процент, на допълнителния акумулатор — сто и пет процента и така нататък…
В ушите му прозвуча тихият, спокоен глас на същия онзи оператор, който се случи по време на първото неуспешно приземяване преди години.
— Показанията на всичките системи са в номиналните граници. Поемете управлението.
— Поех управлението. Ще изчакам, докато се нулира бордовия часовник.
Трудно бе да се направи аналогия с изстрелването на старовремските ракети и старта, изчислен до части от секундата, техните грохот и огнена мощ. Морган просто изчака последните две цифри на циферблата да се нулират, след което включи мощността на най-ниска тяга.
Плавно и най-вече — тихо, осветеният с прожектори планински връх започна да се отдалечава зад него. Дори издигане с балон не би започнало с по-малко шум. Ако се вслушаше внимателно, можеше да чуе бръмченето на моторите-близнаци, които задвижваха големите фрикционни водещи колела, обхващащи лентата-релса под и над капсулата.
Скоростомерът показваше пет метра в секунда. Морган увеличаваше мощността бавно, на равни интервали и показанието достигна петдесет — тоест малко под двеста километра в час. С настоящия товар на паяка тази скорост бе оптималната. Когато се освободеше от спомагателните батерии, скоростта можеше да се увеличи с двадесет и пет процента до около двеста и петдесет километра в час.
— Кажи нещо, Ван! — обади се с бодър глас от „долния свят“ Кингзли.
— Остави ме на мира — отвърна равнодушно Морган. — Възнамерявам да си почивам и да се наслаждавам на гледката през следващите няколко часа. Ако искаше текущ коментар, трябваше да изпратиш Максин.
— Тя се скъса да ти звъни през последния един час.
— Предай й моите поздрави и й обясни, че съм зает. Може би когато стигна „Основата“… Какви са новините оттам?
— Температурата се е стабилизирала на двадесет градуса. Службата „Управление на мусоните“ ги цапардосва с няколкомегаватов импулс на всеки десет минути. Но професор Сесуи е бесен — оплаква се, че лазерните изстрели разстройвали инструмента му.
— Ами с въздуха как са?
— Зле. Налягането е паднало осезаемо, а въглеродният двуокис се е натрупал. Но ще се чувствуват по-добре, щом пристигнеш по разписание. Избягват ненужните движения, с цел да пестят кислорода.
„Обзалагам се, че го правят всички с изключение на Сесуи! — рече си Морган. — Ще бъде интересно да се срещна с човека, чийто живот опитвам да спася.“ Бе чел няколко от хвалените от широката публика популярни книги, написани от учения. Счете, че бяха пълни с цветисти и бомбастични изрази. Предположи, че характерът на автора съответствуваше на стила му.
— Каква е готовността на станция „10 К“?
— Ще минат още два часа, преди техният транспортьор да може да потегли. Монтират някакви специални установки, с които да подсигурят да не възникне пламък в моторния отсек.
— Добра идея… На Барток е, предполагам!
— По всяка вероятност. Ще се спуснат по северната релса, в случай че южната е повредена от експлозията. Ако всичко им върви добре, ще пристигнат след… ох!… двадесет и един часа. Доста време е, дори ако не изпратим паяка горе отново с втори товар.