— И наистина има връзка между Хайди и „Белият слон“?
— Да.
— И как съм ги разорил тези съкровища?
— Те получавали от години доходи от горското стопанство или поне онова, което смятали, че е доход от въпросното стопанство. В действителност същото открай време не давало никакви доходи и Карл-Густав плащал от джоба си равностойността на десет хиляди долара годишно.
— Кога е починал Баумер?
— През януари 75-а. Но явно е взел съответните мерки, тъй като годишната рента от десет хиляди долара е била изплатена нормално за 75-а и 76-а година.
— Тогава какъв е проблемът?
— Валхер. Ернест Валхер.
— Не го познавам.
— Шеф на отдел „Заеми“ в една банка в Бронкс, Ню Йорк.
Доколкото разбрах, той е бил стара дружка на покойния Баумер и това е напълно разбираемо — и двамата са родом от Тирол, макар че са пристигнали в Щатите по различно време. Валхер е изпълнителят на завещанието на Карл-Густав.
— Все още не разбирам какво общо имам аз с цялата таз история.
— Имай търпение. Преди три седмици, в началото на септември, Ернест Валхер писал на Анна и на сестрите ѝ, за чието съществуване, както твърди, току-що бил научил. Съобщил им за смъртта на вуйчо Карл-Густав, както и че е ликвидирал наследството на покойния. Същевременно им изпратил всичко, което успял да спаси от катастрофата — дванайсет хиляди долара. Анна Мозер е жена на място — с обратна поща тя се поинтересувала за годишната рента, за която Валхер не обелил нито дума. Той отговорил, че не знае нищо за съществуването на тази рента и че според него, след като рентата идвала от някакво горско стопанство, тя несъмнено нямало да бъде изплащана повече, тъй като всички някогашни имоти на покойния били откупени от Свръхвеликия Международен финансист Цимбали Франц. Пристигаме.
Една табела ни информира, че влизаме в Кьосен. Селцето е очарователно, драстично тиролско и съвсем миниатюрно. Марк подкарва към един уединен чифлик.
— А ето я и Анна Мозер.
— Представям ви сестра си Кристел — казва тя, а онази там е Ерика.
И трите имат очите и косата на Хайди. Но Марк е прав: макар трите тиролки далеч да не са неприятни на външност, Хайди е безспорно красавицата на фамилията. Казвам:
— В случаи, че сте се безпокоили за Хайди, държа да ви уверя, че тя е много добре.
— Изобщо не сме се безпокоили. Ще останете за вечеря, разбира се…
Олимпийско спокойствие. Принудила ме е да пропътувам половината земно кълбо за няколко часа, но очевидно не бърза да засегне повода за посещението ми. Сестрите ѝ също — малко любопитство и дори весели искрици в погледа, който понякога ми отправят, но нищо повече. Все едно съм съседът, дошъл да прекара вечерта в дома им. Споменавам името Валхер. Анна ме потупва по ръката с блага усмивка — след малко. Разказвам им за изпълненията на Хайди, заставила ме да препускам подире ѝ из цял Ню Йорк. Трите поклащат глава: „Да, тя много обича да си прави шеги. Метнала се е на татко.“ Следва поменикът на всички шеги, които пустият му майтапчия татко Мозер се е забавлявал да си прави из цял Тирол. Когато срещам погледа на Марк, той вдига рамене и вежди, сякаш иска да каже: „Нищо не мога да направя.“
Вечерята е достойна за Гаргантюа и Пантагрюел, взети заедно: гулаш, охлюви с люти чушки, варено свинско с хрян, тонове картофи, гарнирани с банички с шунка, калъпи бяло сирене. След което преминаваме към сладкишите: тортички с крем, apfelstrudel, банички със сладко и тъй нататък.
— Не ме убеждавайте, че всеки ден ядете така!
Свръхспокойна усмивка на Анна. Не, тя решително няма вид на ненормалница, изпратила малката си седемгодишна сестра на един непознат жител на Ню Йорк. Обяснява ми:
— Знаехме, че ще пристигнете днес и Гони ми каза, че ядете много.
Гони! Възползвам се от възможността и нападам:
— Кой е Гони?
— Гюнтер Краус, годеникът ми.
Как не се сетих! Разбира се, че познавам Гюнтер! Това е инструкторът по ски в Аспън, Колорадо, с когото така се сприятелихме, че той на два пъти ни придружи — Сара, Марк-Андреа и мен — първо, когато ходихме да караме ски в Чили, а после и в канадските планини, които изкатерихме благодарение на един хеликоптер.
— Мислех, че Гюнтер е в Колорадо.
Там е. Но не през цялото време, случва му се да прескача до Австрия, до родното си село, за да поглези годеницата си. И е бил тук (инструкторите по ски излизат в отпуск през лятото), когато Анна е получила второто писмо на Валхер — онова, в което ставало дума за някой си Цимбали. Всичко се изяснява. Или почти…